"ИСТОРИЯ-БГ" САЙТ ЗА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ,ИСТОРИЯ НА СРЕДНА И ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ, И ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА НА Д-Р ЖИВКО ВОЙНИКОВ

ЗА КОНТАКТИ: wojnikov@mail.ru

към началната страница

ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ

 

Г. Занетов. Българи на Морава (исторически и етнографически скици). С. 1914 г.

Г. Занетов. Населението по долината на р. В. Морава. С. 1918 г. (вариант 2)

Г. Занетов. Западни български земи и Сърбия. С. 1917 г.

Г. Занетов. Българското население през средните векове. Русе. 1902 г.

Г. Занетов. Първите влашки господари. 1900 г.

Г. Занетов. Западните предели на Българската народност. С. 1916 г.

Г. Занетов. БЪЛГАРСКИТЕ КОЛОНИИ ВЪ РУСИЯ. (Период.сп. 1891-92 г.)

Г. Занетов. БЪЛГАРСКИТЕ КОЛОНИИ ВЪ РУСИЯ. (Период.сп. 1895 г.)

Христо Герчев. Сръбски свидетелства върху българите в Моравско. С. 1921 г.

Христо Герчев. Сръбски признания за Македония. С. 1918 г.

Ц. Билярски. ХАЙДУТ ВЕЛКО, КОНДА ВОЙВОДА И УЗУН МИРКО – БЪЛГАРИ БОРЦИ ЗА СРЪБСКАТА СВОБОДА.

Дримколов (Христо Матов). Сръбските претенции в Западна България. С. 1897 г.

Й. Иванов. Северна Македония. Исторически издирвания. С. 1906 г.

Й. ИВАНОВ. БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ. С. 1915 г.

Й. Иванов. Българо-албанската етническа граница. С. 1923 г.

Й. Иванов. Българите в Солунско. Исторически бележки. 1934 г.

П. Чилев. Следи от българи в Тесалия. С. 1923 г.

Н. Тулешков. Българските майстори и гърцизмът. (глава от книгата му "Архитектурното искуство на старите българи" - том.2, показваща българо-гръцката етническа граница през Възраждането и гърцизацията на Южна Македония)

Д. Яранов. Преселническо движение на българи от Македония и Албания към източните български земи през 15 до 19 в.

НАУЧНАТА ЕКСПЕДИЦИЯ В МАКЕДОНИЯ И ПОМОРАВИЕТО - 1916 г.

НАУЧНАТА ЕКСПЕДИЦИЯ В ДОБРУДЖА - 1917 г.

Б. Цонев. Граници на Българската реч и нарородност. 1919 г. (из История на Българския език, том - 1)

Б. Цонев. Произход, име и език на Моравците. С. 1918 г.

Б. Цонев. Резултати от моите изследвания на Моравските говори през 1916 - 17 г. С. 1917 г.

Мартин Вълков. Българското военно-административно управление в Поморавието, Косово и Вардарска Македония 1915-1918 г. София. 2015.

Бл. Шклифов. За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление."Македонската" азбука и книжовна норма са нелегитимни".

ГЕОРГИ СТАМЕНОВ. КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ НА КНИЖКАТА НА БЛАГОЙ ШКЛИФОВ "ЗА РАЗШИРЕНИЕТО НА ДИАЛЕКТНАТА ОСНОВА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И НЕГОВОТО ОБНОВЛЕНИЕ".

Вестник "ВЪРТОПЪ" на българите от Западните покрайнини.

Сръбските зверства. 1943 г.

Р. Ковачев. Още за етническите граници на Българската народност според османски регистри от ХV - ХVІ в.

В. Маринов. По въпроса за произхода на гагаузите в България. С. 1964 г.

В. Марковски. Кръвта вода не става.

Т. Мангалакова. Нашенци в Косово и Албания. С. 2008 г.

Т. Мангалакова. Нашенци в Македония. С. 2010 г.

М. Божкова. Българите от Западните покрайнини.

Й. Колев. Българите в Албания до 1939 г.

П. Цветков. Един забравен български край - Тимошко.

С. Христов. Пиротският окръг и неговото население. С. 1894 г.

А. Иширков. Западните краища на Българската земя. С. 1996 г. (фототипно издание)

А. Иширков. Изследвания за Македония. Сборник. С. 1993 г. (фототипно издание)

А. Иширков. Западна Тракия и договорът за мир в Ньой. С. 1920 г.

А. Иширков. Българите в Румънското кралство. (сп."отец Паисий" бр.7, 15.04.1930 г.)

А. Иширков. Къси напътни бележки върху Добруджа и Моравско, писани за нашите делегати на бъдещата мирна конференция. С. 1917 г.

А. Иширков. Моравската военно-инспекционна област. С. 1918 г. (Приложение - население)

Ст. Романски. Български колонии във Влашко. (сп. "Отечество" кн.6, 1917 г.)

П. Коледаров. Българщината в Мала Азия. С. 1940 г.

П. Коледаров. Брой на българите - 1878, 1912, 1928, 1968 г. (сп. "Население" бр. 4, 1990 г.)

Иов Титоров. Българите в Бесарабия. С. 1903. г.

Л. Милетич. Старото българско население в Североизточна България. С. 1902 г.

Д. Спиров. Македония и нейните претенденти. С. 1890 г.

Ст. Чилингиров. Сръбско-българските отношения от най-старо време до днес. С. 1918 г.

Ст. Чилингиров. Поморавия по сръбски свидетелства. Скопие. 1942.

Ст. Веркович. Народне песме Македонски бугара. Београд. 1860 (кн. 1, женске песьме)

Сп. Гопчевич. Стара Србиja и Македониjа. Београд. 1890.

А. Теодоров-Балан. Българите в Югозападно Моравско по Йохан фон Хан. С. 1917 г. (Карта на Хан и Зах)

Ж. Чанков. Географски речник на България, Македония, Добруджа и Поморавия. С. 1918 г.

В. Кораблев. Събитията в Македония и Стара Сърбия. С. 1903 г.

И. Дамянов. Нишкото въстание през 1841 г. и Европейската дипломация. С. 1992 г.

Б. Гюзелев. Българите мохамедани в Турция. (сп."Исторически преглед" кн. 10, 1990 г.)

Б. Гюзелев. Българите в Мала Азия и техните селища (17-първа четвърт на 20 в.).

Ан. Разбойников. Обезбългаряването на Западна Тракия 1919-1924 г. С. 1940 г.

Ан. Разбойников. Народностният образ на Източния дял от Западна Тракия. С. 1944 г.

Н. Овчаров. Златните дрехи на царя Иван Александър дарил одеждите си на виден болярин. (средновековни находки от църквата "Св. Никола" в с. Станичане, разп. между Пирот и Ниш).

Стев Радосавльевич-Бдин. Историja Бугаризма на Балканском полуострву. Народност и jзик македонаца. Б. 1890.

Т. Павлов. Българите в Моравско и Тимошко. С. 1931 г.

Хр. Гандев. Преселението на тракийските българи и гърци в България през 1878-79 г. сп. "Архив за поселищни проучвания", кн. 2, 1938 г.

Г. Гунчев. Изчезналите селища в България. сп. "Архив за поселищни проучвания", кн. 2, 1938 г.

Д. Попов. "Гърците" в Елховско. сп. "Архив за поселищни проучвания", кн. 3, 1938 г.

К. Младенов. Одринските гагаузи. сп. "Архив за поселищни проучвания", кн. 4, 1938 г.

Илија Николић. Бугари грађани Земуна у другој половини XVIII века.

Ст. Шишков, Й. Попгеоргиев. Българите в Серското поле. Пл. 1918 г.

Ст. Шишков, Й. Попгеоргиев. Българите в Драмско, Зъхненско, Кавалско, Правишко, и Саръшабанско. Пл. 1918 г.

Е. Иванова. Гагаузите в Молдова. С. 2004 г.

К. Гербов. Етногеография на българите през Възраждането.

М. Огнянов. Македония - преживяна съдба. С. 2002 г.

Сотир Нанев. Македония - 1941 г. Възкресението (или как бе посрещната Българската армия в Македония през Втората световна война)

Б. Илиев. Исторически очерци. С. 2008 г. (отн. за Лудогорието)

М. Кирчанов. Македония като българска земя. Воронеж. 2009 г.

В. Тончева. Българите от Голо Бърдо, Република Албания. ч.1. С.2009 г.

А. Ю. Тотев. Ценен документ за историческата етническа демография на Балканския п-в. (сп. "Исторически преглед" кн. 5, 1982 г.)

А. Тотев. Демографски сведения за българите преди 1880 г.

Р. Сефтерски. Българската нация в етнографските карти на Европейска Турция в навечерието и по време на Освободителната война. (Сб. "Освобождение на България и развитие на Българската народна култура". С. 1979 г.

К. Венев. Съвремената югославска икториопис за "сръбски селища и райони" в България след Берлинския конгрес.

Н. Петровски. Кои се Македонци и кои Бугари? Скопjе. 2007 г.

Ст. Веркович. Писмо до В. И. Ламанский, относно границите на Българския народ и сръбските претенции към българските земи. 17.03.1878 г.

Н. Кочанков. От надежда към покриуса. Западна Македония в българската външна политика 1941-1944 г. С. 2007 г.

Св. Елдъров. Българите в Албания 1913-1939 г. Изследвания и документи. С. 2000 г.

Сава Дацовъ. ЗАЙЧАРЪ И НЕГОВОТО НАСЕЛЕНИЕ. (Единъ оть българските предели въ Сърбия). Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средецъ, 1884 г. кн.8, стр.95-109 и кн.9, стр.83-106)

Христо Гандев. Българската народност през XV век, Демографско и етнографско изследване. С. 1989 г.

Н. Колев. Българска етнография. С. 1987 г.

Записки на етнографа Ст. Костов и А. Стоилов, етнографи при Първа и Втора армия, 1916-1917 г.

Джорджина М. Макензи & Аделина П.Ърби. Пътувания из славянските провинции на Европейска Турция.

В страната на мъчениците - спомени на Алфред Рапопорт, ген. консул на Австро-Унгария в Македония. Париж. 1927 г.

Артър Смит. Спомени от Македония. С. 1983 г.

Васил Кънчов. Етнография на Македония. С. 1900 г.

Красимир Кънчев. ТЕОРИИ И ХИПОТЕЗИ ЗА КАРАШОВЕНИТЕ. (© Електронно списание ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ)

П. Коледаров. Картографията през 70-те/80-те год. на ХІХ в. и Българският въпрос.

П. Коледаров. Миграциите в средния и източния дял на Балканския п-в от ХV до първите десетилетия на ХІХ в.

П. Коледаров. Българите в етнографските карти до края на Първата световна война. (Военно-исторически сборник №4 от 1981 г.)

П. Коледаров. Александър Хаджи Русет и неговия пръв почин от 1861 г. да състави Българска етнографска карта. (сп. Българска етнология №1 от 1988 г.)

П. Коледаров. Някои въпроси на Историческата география и картография в България. (сп. Исторически преглед №2 от 1965 г.)

проф. Ат. Иширков. Княз Черкаски и границите на България. (сп. Свободно мнение, бр.48 от 29.11.1914 г.)

Хр. Христов. Два проекта за държавно устройство на България от 1876 г.

проф. Ст. Балмезов. Границите на България. С. 1940 г.

Е. де Лавале. Балканският п-в, България, Румелия и Турция. ВТ. 1890 г.

А. Каменова-Борин. Турлаците от Северозапада

А. Каменова-Борин. Турлаци в Балкана и Полето.

Народната култура на Балканджиите. ( т.8. 2010) , ( т.9. 2012)

Петко Христов. ГРАНИЦИТЕ НА “ШОПЛУКА” И / ИЛИ ШОПИ БЕЗ ГРАНИЦИ.

Етническата граница между българи и албанци. 1941 г. (текстът е предоставен от г-н Румен Иванов от Варна).

СЛАВОЉУБ ГАЦОВИЋ. О ЕТНОНИМУ ТОРЛАК И О РОМАНСКОЈ И ТУРКМЕНСКОЈ ОСНОВИ ЕТНОГЕНЕЗЕ ТОРЛАКА И ШОП(OВ)А (РАЗВИТАК, Год. XLVIII, Broj 229-230, 2008, стр. 55-77.)

Ваня Иванова. КАКВО МОЖЕМ ДА НАУЧИМ ЗА ТОРЛАЦИТЕ ОТ INTERNET ?

Деjан Крстиh. Етно-културне разлике измеhу торлака у Србjи и торлака у Бугарскоj.

ДОЦ. ДР ГОЛУБ M. ЈАШОВИЋ. ИЗ ОНОМАСТИКЕ ЛОЗНИЦЕ И ДОЊЕ МАЛЕ КОД БАТОЧИНЕ.

Св. Караджова. Банатските българи днес - историята на едно завръщане.

Стефан Дечев. Граници и идентичности – от „селяни“ и „християни“ до „българи“ и „сърби“ (1877-1918 г.)

Ц. Билярски. Българите в Димитър Ризовия атлас.

Ст. Младенов. Къв въпроса за броя на българите.

Г. Георгиев, Д. Ангелова. Етнокултурната памет и идентичност у гагаузите от Източна Тракия, през ХХ в.

Силвия Аризанова. СЕЛИЩА И СЕЛИЩНА МРЕЖА ВЪВ ВИДИНСКАТА ОБЛАСТ (КРАЯ НА ХІІІ–ХІV ВЕК).

Ст. Бояджиев. Съществува ли Македонска нация. С. 1991.

Румен Жерев. Братът на Вапцаров убеждавал българи че са "македонци".

3 000 топоними с български имена в Гърция по географски области Извадка от книгата на Макс Васмер „Die Slaven in Griechenland“, (Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941; Zentral Antiquariat der Deutschen Demokratischen Republik, Leipzig 1970)

ПОМИНЪКЪТ НА МИЯЦИТЕ – ОВЦЕВЪДСТВОТО.

Драгомир Йорданов. ГРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРИЯ 1870-1886 г. ИСТОРИЧЕСКО ФОРМИРАНЕ И РАЗВИТИЕ. автореферат. В. Търново. 2016.

ТАТЈАНА КАТИЋ. ОПШИРНИ ПОПИС ПРИЗРЕНСКОГ САНЏАКА ИЗ 1571. ГОДИНЕ. Beograd. 2010.

Всички текстове са в pdf. или djvu. формат. При използването на материали публикувани в този сайт - задължително цитиране и посочване на електронния адрес!

ЗА КОНТАКТИ:wojnikov@mail.ru