"ИСТОРИЯ-БГ" САЙТ ЗА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ,ИСТОРИЯ НА СРЕДНА И ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ, И ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА НА Д-Р ЖИВКО ВОЙНИКОВ

ЗА КОНТАКТИ: wojnikov@mail.ru

към началната страница

ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ НА БАЛКАНИТЕ

 

Г. Занетов. Българи на Морава (исторически и етнографически скици). София. 1914 г.

Г. Занетов. Населението по долината на р. В. Морава. София. 1918 г. (вариант 2)

Г. Занетов. Западни български земи и Сърбия. София. 1917 г.

Г. Занетов. Българското население през средните векове. Русе. 1902 г.

Г. Занетов. Първите влашки господари. 1900 г.

Г. Занетов. Западните предели на Българската народност. С. 1916 г.

Г. Занетов. БЪЛГАРСКИТЕ КОЛОНИИ ВЪ РУСИЯ. (Период.сп. 1891-92 г.)

Г. Занетов. БЪЛГАРСКИТЕ КОЛОНИИ ВЪ РУСИЯ. (Период.сп. 1895 г.)

Христо Герчев. Сръбски свидетелства върху българите в Моравско. София. 1921 г.

Христо Герчев. Сръбски признания за Македония. София. 1918 г.

Ц. Билярски. ХАЙДУТ ВЕЛКО, КОНДА ВОЙВОДА И УЗУН МИРКО – БЪЛГАРИ БОРЦИ ЗА СРЪБСКАТА СВОБОДА.

Дримколов (Христо Матов). Сръбските претенции в Западна България. София. 1897 г.

Й. Иванов. Северна Македония. Исторически издирвания. София. 1906 г.

Й. ИВАНОВ. БЪЛГАРИТЕ В МАКЕДОНИЯ. София. 1915 г.

Й. Иванов. Българо-албанската етническа граница. София. 1923 г.

Й. Иванов. Българите в Солунско. Исторически бележки. София. 1934 г.

П. Чилев. Следи от българи в Тесалия. София. 1923 г.

Н. Тулешков. Българските майстори и гърцизмът. (глава от книгата му "Архитектурното искуство на старите българи" - том.2, показваща българо-гръцката етническа граница през Възраждането и гърцизацията на Южна Македония)

Д. Яранов. Преселническо движение на българи от Македония и Албания към източните български земи през 15 до 19 в.

НАУЧНАТА ЕКСПЕДИЦИЯ В МАКЕДОНИЯ И ПОМОРАВИЕТО - 1916 г.

НАУЧНАТА ЕКСПЕДИЦИЯ В ДОБРУДЖА - 1917 г.

Б. Цонев. Граници на Българската реч и нарородност. София 1919 г. (из История на Българския език, том - 1)

Б. Цонев. Произход, име и език на Моравците. София. 1918 г.

Б. Цонев. Резултати от моите изследвания на Моравските говори през 1916 - 17 г. София. 1917 г.

Бл. Шклифов. За разширението на диалектната основа на българския книжовен език и неговото обновление."Македонската" азбука и книжовна норма са нелегитимни".

ГЕОРГИ СТАМЕНОВ. КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ НА КНИЖКАТА НА БЛАГОЙ ШКЛИФОВ "ЗА РАЗШИРЕНИЕТО НА ДИАЛЕКТНАТА ОСНОВА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК И НЕГОВОТО ОБНОВЛЕНИЕ".

Р. Ковачев. Още за етническите граници на Българската народност според османски регистри от ХV - ХVІ в.

В. Маринов. По въпроса за произхода на гагаузите в България. София. 1964.

Т. Мангалакова. Нашенци в Косово и Албания. София. 2008 г.

Т. Мангалакова. Нашенци в Македония. София. 2010 г.

М. Божкова. Българите от Западните покрайнини.

Й. Колев. Българите в Албания до 1939 г.

П. Цветков. Един забравен български край - Тимошко.

С. Христов. Пиротският окръг и неговото население. София. 1894 г.

А. Иширков. Западните краища на Българската земя. София. 1996 г. (фототипно издание)

А. Иширков. Изследвания за Македония. Сборник. София. 1993 г. (фототипно издание)

А. Иширков. Западна Тракия и договорът за мир в Ньой. София. 1920 г.

А. Иширков. Българите в Румънското кралство. (сп."отец Паисий" бр.7, 15.04.1930 г.)

А. Иширков. Къси напътни бележки върху Добруджа и Моравско, писани за нашите делегати на бъдещата мирна конференция. София. 1917 г.

А. Иширков. Моравската военно-инспекционна област. София. 1918 г. (Приложение - население)

Ст. Романски. Български колонии във Влашко. (сп. "Отечество" кн.6, 1917 г.)

П. Коледаров. Българщината в Мала Азия. София. 1940 г.

Иов Титоров. Българите в Бесарабия. София. 1903. г.

Л. Милетич. Старото българско население в Североизточна България. София. 1902 г.

Ст. Чилингиров. Сръбско-българските отношения от най-старо време до днес. София 1918 г.

Ст. Чилингиров. Поморавия по сръбски свидетелства. Скопие. 1942.

Сп. Гопчевич. Стара Србиja и Македониjа. Београд. 1890.

А. Теодоров-Балан. Българите в Югозападно Моравско по Йохан фон Хан. С. 1917 г. (Карта на Хан и Зах)

Б. Гюзелев. Българите мохамедани в Турция. (сп."Исторически преглед" кн. 10, 1990 г.)

Б. Гюзелев. Българите в Мала Азия и техните селища (17-първа четвърт на 20 в.).

Ан. Разбойников. Обезбългаряването на Западна Тракия 1919-1924 г. София. 1940 г.

Ан. Разбойников. Народностният образ на Източния дял от Западна Тракия. София. 1944 г.

Т. Павлов. Българите в Моравско и Тимошко. София. 1931 г.

Хр. Гандев. Преселението на тракийските българи и гърци в България през 1878-79 г. сп. "Архив за поселищни проучвания", кн. 2, 1938 г.

Д. Попов. "Гърците" в Елховско. сп. "Архив за поселищни проучвания", кн. 3, 1938 г.

К. Младенов. Одринските гагаузи. сп. "Архив за поселищни проучвания", кн. 4, 1938 г.

Илија Николић. Бугари грађани Земуна у другој половини XVIII века.

Ст. Шишков, Й. Попгеоргиев. Българите в Серското поле. Пловдив. 1918 г.

Ст. Шишков, Й. Попгеоргиев. Българите в Драмско, Зъхненско, Кавалско, Правишко, и Саръшабанско. Пловдив. 1918 г.

Е. Иванова. Гагаузите в Молдова. С. 2004 г.

Б. Илиев. Исторически очерци. София. 2008 г. (отн. за Лудогорието)

В. Тончева. Българите от Голо Бърдо, Република Албания. ч.1. София. 2009.

Св. Елдъров. Българите в Албания 1913-1939 г. Изследвания и документи. С. 2000 г.

Сава Дацовъ. ЗАЙЧАРЪ И НЕГОВОТО НАСЕЛЕНИЕ. (Единъ оть българските предели въ Сърбия). Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средецъ, 1884 г. кн.8, стр.95-109 и кн.9, стр.83-106)

Красимир Кънчев. ТЕОРИИ И ХИПОТЕЗИ ЗА КАРАШОВЕНИТЕ. (© Електронно списание ЛИТЕРАТУРЕН СВЯТ)

А. Каменова-Борин. Турлаците от Северозапада

А. Каменова-Борин. Турлаци в Балкана и Полето.

Народната култура на Балканджиите. ( т. 8. 2010) , ( т. 9. 2012)

Петко Христов. ГРАНИЦИТЕ НА “ШОПЛУКА” И / ИЛИ ШОПИ БЕЗ ГРАНИЦИ.

Етническата граница между българи и албанци. 1941 г. (текстът е предоставен от г-н Румен Иванов от Варна).

СЛАВОЉУБ ГАЦОВИЋ. О ЕТНОНИМУ ТОРЛАК И О РОМАНСКОЈ И ТУРКМЕНСКОЈ ОСНОВИ ЕТНОГЕНЕЗЕ ТОРЛАКА И ШОП(OВ)А (РАЗВИТАК, Год. XLVIII, Broj 229-230, 2008, стр. 55-77.)

Ваня Иванова. КАКВО МОЖЕМ ДА НАУЧИМ ЗА ТОРЛАЦИТЕ ОТ INTERNET ?

Деjан Крстиh. Етно-културне разлике измеhу торлака у Србjи и торлака у Бугарскоj.

ДОЦ. ДР ГОЛУБ M. ЈАШОВИЋ. ИЗ ОНОМАСТИКЕ ЛОЗНИЦЕ И ДОЊЕ МАЛЕ КОД БАТОЧИНЕ.

Св. Караджова. Банатските българи днес - историята на едно завръщане.

Стефан Дечев. Граници и идентичности – от „селяни“ и „християни“ до „българи“ и „сърби“ (1877-1918 г.)

Ц. Билярски. Българите в Димитър Ризовия атлас.

Ст. Младенов. Къв въпроса за броя на българите.

Г. Георгиев, Д. Ангелова. Етнокултурната памет и идентичност у гагаузите от Източна Тракия, през ХХ в.

Силвия Аризанова. СЕЛИЩА И СЕЛИЩНА МРЕЖА ВЪВ ВИДИНСКАТА ОБЛАСТ (КРАЯ НА ХІІІ–ХІV ВЕК).

Драгомир Йорданов. ГРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРИЯ 1870-1886 г. ИСТОРИЧЕСКО ФОРМИРАНЕ И РАЗВИТИЕ. автореферат. В. Търново. 2016.

Румен Иванов. За българо-сръбската езикова граница.

ТАТЈАНА КАТИЋ. ОПШИРНИ ПОПИС ПРИЗРЕНСКОГ САНЏАКА ИЗ 1571. ГОДИНЕ. Beograd. 2010.

Всички текстове са в pdf. или djvu. формат. При използването на материали публикувани в този сайт - задължително цитиране и посочване на електронния адрес!

ЗА КОНТАКТИ:wojnikov@mail.ru