"ИСТОРИЯ-БГ" САЙТ ЗА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ, ИСТОРИЯ НА СРЕДНА И ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ, И ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА НА Д-Р ЖИВКО ВОЙНИКОВ

ЗА КОНТАКТИ: wojnikov@mail.ru

към началната страница

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

 

КНИГИ ПО ОБЩА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Паисий Хилендарски. История Славянобългарска. Атон. 1762.

Блазиус Клайнер. История на България. Алвинц. 1761.

Йеромонахъ Спиридонъ. История во кратце на болгарскомъ народе славенскомъ. С. 1900 (ръкопис от 1792 г.)

ЙОВАН РАИЧ. ИСТОРИЯ РАЗНЬІХ СЛАВЯНСКИХ НАРАДОВ. С. ПЕТЕРБУРГ. 1795

Добри Войников. Кратка Българска история. 1861.

Тодор Шишков. История на Българския народ. 1873.

К. Иречек. История на българите. В. Търново. 1886.

С. Миларов. История на Българский народ (678-1877 г.). Пловдив. 1885.

Васил Златарски. История на Българската държава през средните векове. 2007. Том-1, част 1, Том-1, част 2, Том-2, Том-3.

Н. Державин. История на България, том - 1. София. 1946.

В. Гюзелев, И. Божилов. История на Средновековна България VІІ - ХІV в., т. 1, София. 1999 г.

Цв. Георгиева, Н. Генчев. История на България ХV - ХІХ в., т. 2, София. 1999 г.

Ел. Стателова, Ст. Грънчаров. История на Нова България 1878 - 1944 г., т. 3, София. 1999 г.

П. Константинов. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ с някои ПРЕМЪЛЧАВАНИ ДОСЕГА ИСТОРИЧЕСКИ ФАКТИ.

681–1948. Из историята на българската народност и държава Изследвания, анализи, преоценки. София. 1993 г. (Сборник)

История на Добруджа. Том - 1. изд. "Фабер" В.Търново. 2011.

К. Костадинов. Учебник по Родинознание от І до ІV клас. Добрич изд. "Илия Вълчев". 2016.

Н. Благоев. История на старото българско държавно право. София. 1906.

Б. Пейчев. Франц Ксавер Иван де Пеячевич професор от ХVІІ в., и неговата "HISTORIA BULGARORUM". сп. Отечество, бр. 18, 1976 г.

 

ДРЕВНА ИСТОРИЯ

И. Панайотов. Ямната култура в българските земи. София. 1989 г.

Ю. Боева. Мъдростта на Великата Майка. София. 2010 г.

Юлия Боева. Богинята и рогатите глави. София. 2015.

А. И. Иванчик. СЪВРЕМЕННОТО СЪСТОЯНИЕ НА КИМЕРИЙСКИЯ ПРОБЛЕМ РЕЗЮМЕ НА ДИСКУСИЯТА. ВДИ, 1999, № 2.

Д. Попов. Тракийската богиня Бендида. София. 1981 г.

Д. Попов. Древна Тракия. История и култура. София. 2009 г.

Д. Ботева-Боянова. Проблеми на тракийската история и култура. София. 2000 г.

В. Миков. Златното съкровище от Вълчитрън. София. 1958 г.

ХРИСТО БУЮКЛИЕВ. ТРАКИЙСКИЯТ МОГИЛЕН НЕКРОПОЛ ПРИ ЧАТАЛКА, СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪГ. София. 1980.

Калин Порожанов. Македеноия и македоните през античността.

М. Домарадски. Келтите на Балканския п-в. София. 1984 г.

Р. Иванов. Римски и ранновизантийски градове в България. София. 2002.

В. Бешевлиев. Към въпроса за народността на Старите Македонци. София. 1932.

Юрий А. Виноградов. ДВЕ ВЪЛНИ НА САРМАТСКАТА МИГРАЦИЯ В ПРИЧЕРНОМОРСКИТЕ СТЕПИ ОТ ПРЕДРИМСКАТА ЕПОХА.

Боян Думанов. Класовите основи на идеята за древнотракийския елемент в българската народност и опозицията на археолозите.

 

ДРЕВНИ БЪЛГАРИ И ПЪРВА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА

 

А. Стаматов. TEMPORA INCOGNITA НА РАННАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ. София. 1997.

Д. Табаков. Хоризонтът на познанията. София. 1999.

Теодор Йончев. КРИТИЧНИ БЕЛЕЖКИ върху някои проучвания на Г. Ценов и главно върху неговата книга “Кроватова България и покръстването на българите”, изд. София 1937.

Иван Добрев. Нови вести за прабългарите в пангеричната литература. сп. Старобългарска литература, бр. 11, 1982.

П. Петров. Образуване на българската държава. София. 1981.

Ж. Въжарова. Славяни и прабългари. По данни от некрополите от VІ-ХІ в. на територията На България. София. 1976 г.

Живко Аладжов. Паметници на прабългарското езичество. София. 1999 г.

Д. Крънджалов. Валовете в Добруджа и Бесарабия и прабългарската теория. София. 1943.

М. Москов. Именник на Българските ханове (ново тълкуване). София. 1988 г.

Димитър Пеев. Заглавката на Григорий, презвитер мних на всички църковници на българските църкви, и Именникът на българските ханове.

ЗЛАТЕН СОЛИД СЕЧЕН ОТ АСПАРУХ?!

Г. Димов. СОЛИД НА БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ АСПАРУХ.

Р. Заимова. Католикът хан Тервел.

Г. Цанкова-Петкова. БЪЛГАРО-ВИЗАНТИЙСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ СПОРЕД МИРНИТЕ ДОГОВОРИ ОТ КРАЯ НА VII ДО НАЧАЛОТО НА IX в. (АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬІП. 10, 1973)

В. Тъпкова-Заимова. Долният Дунав - гранична зона на Византийският запад. Към историята на Северните и Североизточните Български земи, края на Х-ХІІ в.

В. Тъпкова-Заимова. Нашествия и етнически промени на Балканите през VІ–VІІ в. София. 1966.

Първопрестолната Плиска - 100 год. археологически проучвания. Франкфурт на Майн 1999.

Д. Ангелов. Образуване на Българската народност. София. 1971.

СТАНЧО ВАКЛИНОВ. СТАРОБЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА. София. 1977.

Петър Добрев. Стопанската култура на прабългарите. София. 1986

Винченцо Д`Амико. БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ В ИТАЛИЯ ПРЕЗ КЪСНОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ. Рим. 1942 (с кратка история на лангобардите).

Фрицлер. Общ произход на българите и баварците.

Цв. Тафраджийска. Към въпроса за етногенезиса на прабългарите. (Сборник в чест на 70-год.на проф. И. Дуйчев. София. 1980.).

Цв. Тафраджийска. Ориенталистика и прабългаристика. (Статията e публикувана в „Проблеми на културата”, 1982, бр. 3)

Т. Чобанов. За шарапташите - жертвеници и ролята им в култовите практики на прабългарското езичество.

Т. Чобанов. Български владетелски имена и представителни триделни сгради от района на Кавказ.

Ст. Михайлов. Към въпроса за хронологията на българо-византийските конфликти в периода 756-766 г.

Ст. Михайлов. За употребата на термина "княз" в Първото Българско царство.

Г. Атанасов. Добруджанското деспотство. В.Търново. 2009.

Г. Атанасов. Инсигнийте на средновековните български владетели. Плевен. 1999 г.

Г. Атанасов. О численности русской армии княза Святослава во время его походов в Болгарию и о битве под Дристрой (Доростолом) в 971 г.

Г. Атанасов. За датировката, разпространението и семантиката на медальоните с IYI и двоен кръст.

Г. Атанасов. Още за датировката и монашеската организация в скалната обител до Мурфатлар (Басараби).

Г. Атанасов, Н. Русев. Онглос - первая резиденция болгарских канов на Нижнем Дунае и болгарское присуствие севернее Дуная VІІ - Х вв.

Г. Атанасов. ПЕЧАТИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ ОТ ІХ–Х ВЕК В ДРЪСТЪР (СИЛИСТРА).

Г. Атанасов. ЗА ДАТИРОВКАТА И МНИМИЯ СЕЛДЖУКСКИ ПРОИЗХОД НА СРЕДНОВЕКОВНИТЕ РЕЛЕФИ ОТ КАЛИАКРА.

Г. Атанасов. Крепостите до с.Руйно, Силистренско, или агломерация без аналог в Средновековна България през Х в.

Г. Атанасов. Две надписи с граффити-рисунками свидетельство проникновения дела Кирилла и Мефодия в Северо-Восточную Болгарию.

Г. Атанасов, Пл. Павлов. TATARO-BULGARICA - Три этюда о болгарско-татарских контактов на Нижнем Дунае в ХІІІ-ХІV вв.

Г. Атанасов. Дръстър (Силистра) и дунавската резиденция на българските ханове през първата половина на ІХ в.

Г. Атанасов. Св. Георги Победоносец. Култ и образ в Православния Изток през Средновековието. София. 2001.

Георги Атанасов. ПЪРВОСТРОИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ (619–721): ОРГАНА, КУБРАТ, АСПАРУХ, ТЕРВЕЛ.

Мариела Инкова. ЗА ХРИСТИЯНСКАТА СИМВОЛИКА НА ЗНАКА „ИПСИЛОН” В СТАРОБЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА.

К. Станев. Боспорското наследство на прабългарите, защо Аспарух е носил това име и произход на знака IYI. (сп. "Минало" бр.1, 2005 г.).

К. Станев. Една хипотеза за съдбата на Северите след похода на Никифор І през 811 година.

К. Станев. Дървената преграда на старопланинския проход през 811 г.

К. Станев. Сливен - административен център на областта Загора през ІХ - Х в.

К. Станев. Масовият гроб 80 от Кюлевча - опит за историческа интерпретация.

К. Станев. Защо през 809 г. кана сюбиги Крум превзема Сердика?

Валери Стоянов. Евразийският свят до появата на тюрките.

Валери Стоянов. Етнонимът "Българи". За българо-тюркските смешения. София. 1997

Валери Стоянов. Между Иран, Туран и Древния Изток в търсене на българския етногенезис. София. 2004

А. А. Саакян. Столицата Мцурн и историографа Мараб Мцурнийски. (и арменски текст)

Петър Голийски. Кой е народът "Влъндур" у Мовсес Хоренаци?

Петър Голийски. Българите и техният дълъг път от Тян Шан до Европа.

Петър Голийски. Тарим и Бактиря. В търсене на Българската прародина.

Петър Голийски. "Ашхарацуйц" (Арменска география от VІІ в.)

(1). Санпиен Чен. Някои бележки за китайските българи. (превод П. Голийски)

(2). Санпиен Чен. Някои бележки за китайските българи. (превод Ж. Войников)

SANPING CHEN. SOME REMARKS ON THE CHINESE “BULGAR”. CHEN, " Acta orientalia" Academiae Scientiarum Hungaricae. 51. 1998. 1-2. 69-83: 93/99 (АНГЛИЙСКИ ТЕКСТ)

Санпиен Чен. 4. Хуни и Българи: Китайската глава (стр. 83-98). “Мултикултурен Китай през ранното средновековие” изд. на Пенсилавансикя университета 2012 г. (с. 83-98).

SANPING CHEN. The Huns and the Bulgars: The Chinese Chapter. (“Multicultural China in the Early Middle Ages”. University of Pennsylvania Press. 2012.) (английски текст)

Sanping Chen. Multicultural China in the Early Middle Ages. University of Pennsylvania press. Philadelphia. 2012. (цялата книга на английски език)

Илка Петкова. Българският вариант на имперския модел през 10 в.

Р. Рашев. Още за християнският смисъл на някои "прабългарски" знаци.

Р. Рашев. За два оловни печата с рунообразни знаци.

Р. Рашев. За произхода на прабългарите.

Р. Рашев. Прабългарите през V - VІІ в. София. 2005.

Р. Рашев. Българската езическа култура VІІ - ІХ в. София. 2008 г.

Р. Рашев. За една група бронзови фигурки.

Р. Рашев. Единство и различия в ямния (българския) погребален обред на салтово-маяцката кулкура.

Р. Рашев. Съмнителни и недостоверни паметници на прабългарсакта култура.

Р. Рашев. Две групи прабългари и две прабългарски култури.

Оксана Минаева. Преславското златно съкровище: пресечна точка на Изтока и Запада в края на първото хилядолетие сл. Хр.

Оксана Минаева. Още веднъж за чашата от Преслав.

Плиска-Преслав, том-2. Сборник. София. 1981.

И. Иванов. ВРЪЗКА НА РОЖДЕНОТО МЯСТО НА СВ. МИХАИЛ ВОИН, ПОТУКА, СЪС СТАРА ЗАГОРА.

И. Иванов. ПРАБЪЛГАРСКИ НАЗВАНИЯ НА ПЛАНЕТИТЕ - БОГОВЕ СЪГЛАСНО РОЗЕТАТА ОТ ПЛИСКА И РАННОХРИСТИЯНСКИ НАДПИС ОТ СЕВЕРНА ДОБРУДЖА.

И. Иванов. Къде се е намирала средновековната област Загора и прохода Сидера?

Г. Шаповалов. Справка за Вознесенското (Кичкаско) съкровище.

Л. Дончева-Петкова. Некрополът в Балчик, нови данни за прабългарите. Сп. "Археология" 2009 г.,кн. 1-2.

Петер Юхас. Тюрко-Българи и Маджари. Влиянието на тюркско-българската култура върху маджарите. София. 1985.

Петер Юхас. Кирил и Методий в Българска Моравия. София. 2000.

Петер Юхас. Константин Философ никога не е бил в Словашките земи. (статия във в-к "Минаха години", бр.20, от 17.05.2011 г.)

ЙОСИФ СИМОНИЙ АСЕМАНИ. КАЛЕНДАРИ НА ВСЕЛЕНСКАТА ЦЪРКВА. ЗА СВЕТИТЕ СЛАВЯНСКИ АПОСТОЛИ КИРИЛ И МЕТОДИИ. София. 1987.

А. Теодоров-Балан. Кирил и Методий. кн.1, кн.2.

Пл. Павлов. Княз Пресиян ІІ (996/7-1060/61), последният владетел на Първото Българско царство и претендент за византийската корона. Ст. Загора. 1993.

Пл. Павлов. Залезът на Първото Българско царство. София. 1999.

Родът на цар Самуил и днес продължава в Италия. Две статии по въпроса : 1., 2.

Г. Николов. Историята и културата на Самуилова България в българската научна книжнина от 2014-2016 г.

Образът на цар Самуил. Художествена литература, история, фолклор, изкуство.

СТРАШИМИР ЦАНОВ. СМЪРТТА НА ЦАР САМУИЛ В ТЕКСТОВЕТЕ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА. Шумен, 2016.

С. Кашев. Войните на цар Самуил и неговите приемници. София. 1933.

В. Киселков. Панонските легенди и пространните жития на славянските просветители Кирил и Методий. Ямбол. 1923.

Д. Овчаров. Византийски и български крепости V-Х в. София. 1982.

Г. Баласчев. Веществената култура на старобългарското ханство. София. 1902.

Т. Кръстанов. Седалища на първите български архиепископи светци (Методий и Йоан Моравски и Климен Велички).

Т. Кръстанов. Ново свидетелство за св. Климент Охридски Чудотворец, починал на 25 юли 916 г. като епископ Велички и на целия Илирик.

Павел Георгиев. Базиликата "Гебе клисе" и въпросът за връзките между България и Рим в края на ІХ в. (Преславска книжовна школа. Том - 6. 2006.

Хр. Димитров. Българо-унгарските отношения през средновековието. София. 1998.

Хр. Димитров. България и номадите до началото на ХІ век. Пловдив. 2011.

Българи хазари през Ранното средновековие. Сборник статии. (Тангра-Танакра). София. 2003.

Ал. Николов. Alzeco, dux Vulgаrum и заселванията на прабългари в Италия.

Е. Ангелова. Сарматски елементи в езическите некрополи в Североизточна България и Северна Добруджа. сп."Археология" бр. 2, 1995 г.

Е. Коматарова-Балинова, К. Клисуранов. Към разбирането на биритуализма и обреда на кремацията по примерите от некрополите Разделна, Девня-3 (България) и Сухая Гомолша, Красная Горка (Украйна).

Е. Коматарова-Балинова. СРАВНИТЕЛЬНАЯ ХАРАКТЕРИСТИКА ЭЛЕМЕНТОВ ПОГРЕБАЛЬНОГО ОБРЯДА БИРИТУАЛЬНЫХ МОГИЛЬНИКОВ НИЖНЕДУНАЙСКОГО НАСЕЛЕНИЯ И САЛТОВО - МАЯЦКОЙ КУЛЬТУРЫ.

Е. Коматарова-Балинова. Аспаруховите българи и северите – археологически срещу исторически свидетелства.

Галина Стефанова Грозданова. Населението на Южна България VI- X в. (по археологически данни). Дисертация. София 2011.

Иван Войников. Поява на тюркската теория за произхода на прабългарите в българската историография.

Д. Ил. Димитров. Българите по Северното и Западното Черноморие. Варна. 1985.

Сп. Врионис. Славянското общество на Балканите (VІ-VІІ в.). София. 1999.

Ю. Трифонов. Царуването на Св. Борис-Михаила. София. 1907.

Ст. Рънсиман. История на Първото Българско царство. София. 1993.

Димитъръ Матовъ. Животописъ на св. Климента, български архиепископъ. Отъ Теофилакта, охридски архиепископъ. Пловдивъ 1896.

Геза Фехер. Военното дело на прабългарите. София. 1938.

Дмитрий Оболенски. Богомилите. София. 1998.

Е. Михайлов. Българи и руси през ранното средновековие до 964 г. София. 1990.

Изследвания по Българска средновековна археология. Сборник в чест на проф. Р. Рашев. В.Търново. 2007.

Васил Гюзелев. Княз Борис І. София. 1969.

Васил Гюзелев. Средновековна България и Скандинавия през ІХ - ХVІ в.

Васил Гюзелев. Кавханите и ичригубоилите за Българското ханство - царство (VІІ - ІХ в.). Пловдив. 2007.

Васил Гюзелев. Средновековна България в светлината на нови извори. София. 1981.

Иван Божилов. Цар Симеон Велики (893-927): Златният век на Средновековна България. С. 1983 г.

ИВАН БОЖИЛОВ. НЯКОЛКО БЕЛЕЖКИ КЪМ THEOPHANES CHRONOGRAPHIA.

С. Бобчев. Старобългарски правни паметници. София. 1903.

Ст. Ангелова, Л.Дончева-Петкова. Разпространението на т.нар. "пастирска керамика" в България.

М. Балболова-Иванова. Графити и врязани знаци върху глинени съдове от средновековната крепост "Калето" в гр.Средец, Бургаска област.

Ж. Аладжов. Старобългарски оловен печат със знаци от Велики Преслав.

В. Нахапян, А.Шамрай. Митологичен сюжет върху раннобългарско изделие от Подонието.

Йоахим Вернер. Погребалната находка от Малая Перешчепина и Кубрат хан на българите. София. 1988.

Надя Живкова. МАДАРСКИЯТ КОННИК, “МАДАРЩИНАТА” И НАШЕТО НАЦИОНАЛНО САМОЧУВСТВИЕ. (Историята – професия и съдба. Сборник в чест на 60-годишнината на член-кореспондент д. ист. н. Георги Марков. София. „ТАНГРА ТаНакРа” ИК, 2008, с. 243-259)

Т. Тотев. К ВОПРОСУ О ПРОИСХОЖДЕНИИ И СМЫСЛЕ МАДАРСКОГО РЕЛЬЕФА.

сп. "Път" (2012 г.).

Цветелин Степанов. Власт и авторитет в ранносредновековна България (VІІ - ср. на ІХ в.). София. 1999.

Цветелин Степанов. ЗА НЯКОИ МИТОВЕ В ИСТОРИОГРАФИЯТА НА СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ.

Цветелин Степанов. Българите и степната империя през Ранното средновековие. Проблемът за другите. София. 2005.

Цветелин Степанов. „ЦАР СЛАВ” И ЛЕГИТИМАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ЦАРСТВО В „СКАЗАНИЕ НА ПРОРОК ИСАЙЯ”.

Цветелин Степанов. Света на средновековните българи. Между реалното и въображаемото. София. 2003.

Цветелин Степанов. Български, аварски, хазарски аристократически имена в епохата на Ранното средновековие. (Към въпроза са скито-сарматското и алтайското наследство в Централна и Източна Европа). (на руски ез.)

Цветелин Степанов. Българите от най-древни времена до VІІ в. (Дял І от История на Българите, том-1, София. 2003)

Татяна Славова. Владетел и администрация в ранносредновековна България. Филологически аспекти. С. 2010.

Татяна Славова. Титулите багаин и багатур в ранносредновековна България.

Цветана Чолова. Календар и хронология в средновековна България.

Н. Хрисимов, М. Петров. ДАННИ ЗА МЪЖКОТО ОБЛЕКЛО ОТ ПЕРИОДА НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО.

Иван Драгов. Печенегите.

Н. Макаренко. Перещепинский клад (предварительное сообщение). (на руски ез.)

М. Василева. Политическите взаимоотношения между Киевска Русия и Хазарския каганат.

А. Чилингиров. Цар Симеоновият Сборник от Х в. (Изследвания - І). Берлин. 2011.

А. Чилингиров. Цар Симеоновият Сборник от Х в. (Изследвания - ІІ). Берлин. 2011.

Приложение към книгата на А. Чилингиров.

А. ЧИЛИНГИРОВ МОНЕТИТЕ НА КИЕВСКИТЕ КНЯЗЕ И МОНЕТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЦАР ПЕТЪР I. София. 2009.

П. Петров. Изворите за въстанието на Георги Войтех. (сп. Векове, 1972, кн. 51 стр. 43-50)

Н. Благоев. Делян и неговото въстание в Моравско и Македония против византийците. (сп. Македонски преглед, кн. 2, 1928 г.)

Т. Колева. ДИПЛОМНА РАБОТА „ТЕОРИИ ЗА ПРОИЗХОДА И ПРАРОДИНАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ. ИСТОРИОГРАФСКИ АСПЕКТИ."

Антон Салмин. САВИРИ – БЪЛГАРИ – ЧУВАШИ. Саарбрюкен, Германия, 2014.

Антон Салмин. Българите от Армения до Казан. София. 2016.

С. Ангелова. Прабългари. (2006).

Катя Христова Меламед. Етно – културни процеси в българското общество по данни от езическите некрополи VІІ – ІХ век.АВТОРЕФЕРАТ. София. 2014.

Татяна Славова. Здиакалните изображения в Симеоновия сборник (по Светославовия препис от 1073 г.)

Илия Мечков. Участие на българите във формиране на културни общности в Източна Европа V-Х в. (Фактори и аспекти на културната динамика) АВТОРЕФЕРАТ . София 2013.

Йото Валериев. Бележки върху така наречените „амулети – кончета с мъжка глава“.

Красимира Лука Тодорова. БРОНЗОВИ АМУЛЕТИ - КОНЧЕТА, ЯЗДЕНИ ОТ ЧОВЕШКА ГЛАВА.

М. Христова. КЕРАМИКАТА ОТ БИРИТУАЛНИТЕ НЕКРОПОЛИ (VІІ – ІХ В.).

Ст. Михайлов. Относно произхода на ранносредновековната чернолъскава керамика в България. (сп. Археология, кн. 4, 1961).

Ст. Михайлов. Н. Хрисимов. Бележки за българо-византийските отношения, края на VІІ - началото на VІІІ в.

Ж. Кръстева. Животинският образ в символиката на колана в културата на Първото българско царство.

Гергана Илиева. ХРИСТИЯНСКИ СИМВОЛИ ВЪРХУ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ ОТ ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ. Автореферат.

 

ВТОРА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА

А. Данчева-Василева. България и Латинската империя 1204-1261 г. София. 1985.

Пл. Павлов, Ив. Тютюнджиев. Българите и Османското завоевание (края на ХІІІ-средата на ХV в.) В.Търново. 1995.

Пл. Павлов. Българското Средновековие - познато и непознато. В.Търново. 2008.

Пл. Павлов, Г.Владимиров. Златната орда и българите. София. 2008.

П. Стефанов. Нов поглед към унията между Българската и Римската църква в ХІІІ в.

Ст. Михайлов. Бил ли е женен цар Борил (1207-1218 г.) за племенницата на латинския император Анри (1206-1216 г.) ?

Ст. Йорданов. ВЪСТАНИЕТО НА ИВАЙЛО (1277-1280) В СОЦИАЛНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ.

Р. Агатанович. Одношаjи измету Србиjе и Блгарске од XII-XV века. Београд. 1899.

К. Гербов. Кръстът на Мирчо Стари в Балчик и общото в българската и румънската история.

Валери Стоянов. Половци, кумани, кипчаки.

Валери Стоянов. КУМАНОЛОГИЯ - Опит за историографско-рециптивистичен анализ на проучванията върху един изчезнал народ. (автореферат). София. 2003.

Георги Владимиров. МАТЕРИАЛЬНЫЕ СЛЕДЫ КУМАНОВ В БОЛГАРСКИХ ЗЕМЛЯХ (КОНЕЦ XI – СЕРЕДИНА XIII В.): ПРОБЛЕМЫ ИЗУЧЕНИЯ.

Александър Узелац. Куманите в Средновековна Сърбия.

Вл. Пенчев. Нова медна монета на Тертер, сина на деспот Добротица.

Васил Гюзелев. Очерци върху историята на Българския Североизток и Черноморието (края на ХІІ - началото на ХV в.). София. 1995.

Васил Гюзелев. Самият Търновград ще разтръби победите си. Средновековните поети за България. София. 1981.

В. Гюзелев. Венециански документи за историята на България и българите ХІІ - ХV в. Сафея. 2001.

В. Златарски, Г. Кацаров. Договорът на княз Иванко, син Добротичев с генуезците от 1387 г. София. 1911.

Иван Дуйчев. Българско Средновековие. София. 1972.

Иван Божилов. Фамилията на Асеневци (1186-1460 г.). София. 1994.

Й. Андреев. История на Второто Българско царство. В.Търново. 1996.

Геновева Цанкова-Петкова. България при Асеневци. София. 1978.

Ив. Билярски. Покровители на царството. Св. цар Петър и св. Праскева-Петка. София. 2004.

П. Ников. Цар Борил в светлината на един нов паметник.

П. Ников. Татаро-българските отношения през средните векове, с оглед към царуването на Смилец.

П. Ников. Кой е бил Синадин, чичото на цар Иван Александър.

П. Ников. История на Видинското царство, до 1323 г. София. 1922.

П. Ников. Турското заврадяване на България и съдбата на последните Шишмановци. (сп. Бълг. истор. библиотека, кн. 1, 1928.)

Хр. Матанов, Р. Михнева. От Галиполи до Лепанто. София. 1998.

Хр. Матанов. Югозападните Български земи през ХІV в. София. 1986.

Б. Цветкова. Паметната битка на народите. София. 1979.

И. Сакъзов. Стопанските връзки на България с чужбина през ХІV в. София. 1935.

Ив. Шишманов. Славянски селища на о-в Крит и др. острови. София. 1897.

QUOD DEUS VULT ! Сборник в чест на професор д.и.н. Красимира Гагова. София. 2013.

Д. И. ПОЛЫВЯННЫЙ. КУЛЬТУРНОЕ СВОЕОБРАЗИЕ СРЕДНЕВЕКОВОЙ БОЛГАРИИ В КОНТЕКСТЕ ВИЗАНТИЙСКО-СЛАВЯНСКОЙ ОБЩНОСТИ IX—XV ВЕКОВ. Иваново. 2000 г.

СРЕДНОВЕКОВНИЯТ БЪЛГАРИН И „ДРУГИТЕ“ Сборник в чест на 60-годишнината на проф. д.и.н. Петър Ангелов. София. 2013.

Йордан Андреев, Андрей Пантев. Българските ханове и царе. В.Търново. 2004.

А. Радушев, Г. Жеков. Каталог на българските средновековни монети ІХ - ХV в. София. 1999.

СРЕДНОВЕКОВЕН УРБАНИЗЪМ, ПАМЕТ - САКРАЛНОСТ - ТРАДИЦИИ. София. 2001.

Методи Златков. Бележки за селището Перник през Средновековието.

 

СРЕДНОВЕКОВНА КНИЖНИНА

Милияна Каймакамова. Българска средновековна историопис. С. 1990 г.

ПРИПИСКИТЕ ОТ МАНАСИЕВАТА ХРОНИКА ПРЕДСТАВЕНИ ОТ А. ЧЕРТКОВ.

В. Тъпкова-Заимова, А. Милтенова. Историко-апокалиптична книжнина във Византия и Средновековна България. София. 1996.

Светлана Николова. Патерични разкази в Българската средновековна литература. София. 1980.

К. Куев. Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете. София. 1979.

ИВАНЪ ДУИЧЕВЪ. ИЗЪ СТАРАТА БЪЛГАРСКА КНИЖНИНА. Томъ І Книжовни и ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ ОТЪ ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО. СОФИЯ. 1943.

ИВАНЪ ДУИЧЕВЪ. ИЗЪ СТАРАТА БЪЛГАРСКА КНИЖНИНА. Томъ ІІ Книжовни и ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ ОТЪ ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО.

П. Гудевъ. Българския ръкописъ въ Ватиканъ.

 

ГИБИ и ЛИБИ

Латински извори за Българската история. Т-1, 1958 г. Т-2, 1960 г. Т-3, 1965 г. Т-4, 1981 г. Т-5 ч-1, 2001 г.

Гръцки извори за Българската история: Т-1, Т-2, Т-3, Т-4, Т-5, Т-6, Т-7, Т-8, Т-9(1), Т-9(2), Т-10, Т-11

Деянията на унгарците или "Gesta Hungarorum" от анонимен автор.

Павел Дякон. История на лангобардите. София. 2011.

Никифор Патриарх Константинополски. Кратка история след царуването на Маврикий. София. 1997.

 

ВИЗАНТИЯ

И. Стоянов. За разпространението на християнството сред долнодунавските хуни в светлината на римо-варварските съюзни отношения от края на IV - нач. на V в.

Ж. Фр. Мармонтел. Велизарий. Буда. 1812

Зарко Ждраков. Графити от галерията на Великата църква
“Св. София” в Константинопол.

Георги Бакалов. Византия. Културно-политически очерци. София. 1995.

Й. Караянопулос. Политическата теория на византийците. С. 1992 г.

 

ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ

Й. Иванов. Няколко статии за волжките българи. (Избрани произведения, том - 1. София. 1982.)

Георги Владимиров . ТЕМАТА ЗА ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРЕДСЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА МЕДИЕВИСТИКА.

Георги Владимиров. ДЪРЖАВОТВОРНИ И ЛЕГИТИМАЦИОННИ СТРАТЕГИИ В РАННАТА ИСТОРИЯ НА ДУНАВСКИ И ВОЛЖКИ БЪЛГАРИ.

Георги Владимиров. ОБРАЗОВАНИЕ И ОБРАЗОВАНОСТ В КУЛТУРНИЯ МОДЕЛ НА ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ (X-XIII B.).

Георги Владимиров. ЯВЛЕНИЕТО "ДЖАГФАР ТАРИХИ" ЗА ПРОДОЦИРАНЕТО НА АВТОРИТЕТИ ПО ТЕМАТА "ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ" В ИСТОРИОГРАФИЯТА И ИЗВЪН НЕЯ.

ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ. Об одном сведении Эль-Омари относительно болгар и его возможные интерпретации.

Георги Владимиров. Волжка България и кимакският каганат: перспективи на изследването.

Георги Владимиров. В ТЪРСЕНЕ НА НОВА РОДИНА. МЕТАМОРФОЗИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО В ЗЕМИТЕ НА СРЕДНА ВОЛГА (VIII – X В.).

Георги Владимиров. СЕРЬГИ В ВИДЕ ЗНАКА ВОПРОСА ИЗ ДУНАЙСКОЙ БОЛГАРИИ (XIII–XIV вв.): ПРОИСХОЖДЕНИЕ И АРЕАЛ РАСПРОСТРАНЕНИЯ.

Георги Владимиров. Образ татар и Золотой Орды в современной болгарской историографии.

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ГРАДЪТ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (По археологически данни).

 

ТУРСКО ВЛАДИЧЕСТВО

История на Османската империя. София. 2014.

Е. Иванова. Османското завладяване на Балканите: митотворчески интерпретации.

Цв. Георгиева. Еничарите в българските земи. София. 1988.

Ив. Сакъзовъ. НОВООТКРИТИ ДОКУМЕНТИ ОТЪ КРАЯ НА XIV ВѢКЪ ЗА БЪЛГАРИ ОТЪ МАКЕДОНИЯ, ПРОДАВАНИ КАТО РОБИ.

Кратка хроника на събития от живота на българите по време на Османското владичество на Балканите-периодът на управлението на султаните до времето на Абдул Хамид І.

Махиел Кил. Изкуство и общество в България през турския период. София. 2002.

Георги Войнов. Геноцидът и холокостът над българите.

Е. Грозданова. Европейските провинции на Османската империя през ХVІ-ХVІІ в. в най-новите трудове на унгарските и българските историци (1985-1996). (Исторически преглед, бр. 3, 1997)

Е. Грозданова, Ст. Андреев. За и против хрониката на поп Методи Драгинов - без пристрастия и предубеденост. (Родопика, 2002)

Киро Панов. Материали по Белоградчишкото въстание. Белоградчик. 1937.

Г. С. Раковски. Българските хайдути. Букурещ. 1867.

В. Мутафчиева. Кърджалийското време. София. 1993.

Д. Страшимиров. Архив на Българското Възраждане. София. 1908. Част-1. Част-2.

ЗАБЛУДИ И ФАЛШИФИКАЦИИ ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ МОХАМЕДАНИ. МАТЕРИАЛИ ОТ НАУЧНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ
СМОЛЯН – 29 октомври 2009 г. София, 2010.

Др. Йорданов. Карл Май и Балканите.

Б. Рангелов. Политическият национализъм на българското национално-освободително движение през Възраждането. София. 2006.

Димитър Шишманов. Зад Високата порта. София. 1994.

В. Рачева. Отражението на руско-турската война от 1828–1829 г. и Одринският мир от 2 септември 1829 г. върху българите в Добруджа

К. КОСЕВ. Кратка история на Българското Възраждане. София. 2001.

Валери Колев. КРАЯТ НА „ТУРСКОТО РОБСТВО” В СЛЕДОСВОБОЖДЕНСКА БЪЛГАРИЯ.

 

ИЗТОЧНИЯТ ВЪПРОС И ОСВОБОЖДЕНИЕТО

А. Цанов. България в Източний въпрос. Пловдив. 1879.

Д. Христов. Русия и Източния въпрос. София. 1905.

Б. Петвеков (Петър Гудев). История на Източния въпрос преди Освобождението на България. София. 1908.

Орбазъ на Царский ферманъ за решението на Българский въпросъ. Цариградъ. 1870.

К. Косев. Априлското въстание постигна политическата си цел (По случай 130-та годишнина от Априлското въстание). “Българистика”: бр.12/2006.

K. КОСЕВ. Априлското въстание - прелюдия към Освобождението. София. 2000.

Йордан Венедиков. История на въстанието в Батак 1876 год. София. 1929.

Д. Страшимиров. История на Априлското въстание. Пловдив.1907: том-1, том-2, том-3.

Три статии за Априлското въстание.

Т. Георгиев. Бележки за Средногорското въстание в 1876 г. София. 1901.

Дженюариъс А. Макгахан. ТУРСКИТЕ ЗВЕРСТВА В БЪЛГАРИЯ. Превел Ст. Стамболов. София 1880.

И. Тодев. БАТАК 1876 – МИТ ИЛИ ИСТОРИЯ? ТЕКСТОВЕ ПО БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНE. София. 2010.

К. Гербов. Христо Ботев завзема "Радецки".

К. Гербов. Републиканските лъвове на апостола Васил Левски (Началната история на БРЦК)

ХРИСТО ПОПКОНСТАНТИНОВ. ПЕТКО ВОЙВОДА - БРАНИТЕЛ НА РОДОПСКИТЕ БЪЛГАРЕ ДО 1879 ГОД. ЧЕРТИ ОТ ЖИВОТА И ПОДВИЗИТЕ МУ.

Румен Генов. ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ НА ИЗТОЧНАТА КРИЗА, 1875-1877 г. И БЪЛГАРИТЕ.

Нуша Иванова. ЦАРИГРАДСКА КОНФЕРЕНЦИЯ 1876. ПОЗИЦИИ НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ ПО БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪПРОС ПО ВРЕМЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА. София. 2007

Нина Дюлгерова. Руски щрихи към Руско-турската война 1877-1878 г. (руски сценарии за войната и след войната).

В. Н. Виноградов. Балканская эпопея княза Горчакова. Москва. 2005.

К. КОСЕВ. Бисмарк, Източният въпрос и Българското освобождение 1856 - 1878 г. С. 1978 г.

К. КОСЕВ. Германската общественост и Източния въпрос 1871 - 1878 г. С. 1991 г.

К. КОСЕВ. Княз Бисмарк - Създателят на Модерна Германия. С. 1996 г.

К. Косев. Немски източници за демографското положение в Европейска Турция и Българските земи през Възраждането. (сб. Европа и България. София. 2000.)

К. КОСЕВ. ПОСЛАНИЕ НА МИДХАД ПАША ДО БИСМАРК ОТ ЯНУАРИ 1877 г. София. 2008.

К. КОСЕВ. ЗАД КУЛИСИТЕ НА БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС И РОДИЛНИТЕ МЪКИ НА ТРЕТАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА. София. 2008.

К. КОСЕВ. САН-СТЕФАНСКИЯТ МИРЕН ДОГОВОР: ЗАД КУЛИСИТЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА

ген. Р. Росети. Из неиздадената преписка между крал Милан Сръбски и полк. Георги Катарджи през войната 1877-78 г. (Военно-исторически сборник, кн. 42 от 1939 г.)

К. Венев. Поведението на сръбското правителство през Руско-турската война 1877-78 г. (сп. "Исторически преглед", кн. 5., 1982 г.)

К. Венев. Опит за въвеждане на руско-българска гражданска администрация в Пирот, Трън, Брезник и Враня през в началото на април 1878 г. (Известия на Държавните архиви, кн. 49, 1985 г.)

К. Косев, Ст. Дойнов. Освобождението 1877-1878. София. 2003.

Т. Икономов. Протоколите на Цариградската конференция и Лондонскя протокол. Варна. 1885.

Т. Икономов. Протоколите на Берлинския конгрес. София. 1885.

Протоколите на Учредителното Българско Народно събрание в Търново - 1879.

Бисмарк - Неудобната истина.

Делян Маджаров. Бисмарк

Сан-Стефански договор (текст)

Граф Н. Игнатиев. Сан-Стефанският и Берлинският договори. (сп. "Българска сбирка" кн. 6, 1915 г.)

Граф Н. Игнатиев. Сан-Стефано. Записки. Петроград. 1916.

Димитър Йоцов. Сан-Стефанска България. София. 1908.

Г. Генов. България и Европа. Сан-Стефано и Берлин - 1878 г. София. 1940.

 

НОВА ИСТОРИЯ

А. Головин. Княз Александър І Български (1879-1886). Варна. 1897.

К. Иречек. Княжество България. Пловдив. 1899.

Ат. Шопов. Българите в Турция. Пловдив. 1895.

Тодор Икономов. Писма за Сърбия. Русе. 1883.

А. Бихман. Стамболов. София. 1896.

Др. Цанков, М. Балабанов. Страница от политическото ни възраждане. София. 1904.

И. Марков. Хаджи Иван(чо) Хаджи Пенчович, мит и реалност. София. 2013.

К. Костадинов. Антигръцкото движение във Варна. Варна. 2009.

Анастас Геров. ОТЗИВИ: ГРЪЦКО-БЪЛГАРСКИ КОНФЛИКТИ 1880-1908 г.

Г. Вайганд. Националните стремления на народите на Балканския -в. Шумен. 1898.

В. Карич. Сърбия и Балканский съюз. София. 1895.

А. фон Хун. Из българските бурни времена. Русе. 1890.

А. фон Хун. Борбата на българите за съединението си. Политическо-военна история на Румелийските събития в 1885 г. Русе. 1890.

Т. Бурмов. Българо-гръцката църковна разпря. София. 1902.

Поглед върху деятелността на Българската Екзархия (1877 - 1902 г.). Лайпциг. 1902.

Доклад до Негово Величество Фердинанд І цар на българите, по случай 25-годишнината от възшествието му на българския престол 1887 - 1912 г., от Министерския съвет.

Ив. Евст. Гешов. Спомени из години на борби и победи. София. 1916.

А. Кермекчиев. Как заблуждават народа ни, или престъпните безумия на Иван Евстрати Гешов и Сие. София. 1915.

С. Табаков. Чърти от финансовото положение и економическия подем на съседите ни след войната. София. 1914.

Д. Кьорчев. Политика и съюзи. София. 1917.

Тодор Александров. Дневник и кореспонденция от Първата Световна война 1915 - 1918.

В. Радославов. България и Световната криза. София. 1923.

В. Янкович. СЪРБИЯ и мирът с БЪЛГАРИЯ. ИКОНОМИЧЕСКИ И ФИНАНСОВИ ПАРАЛЕЛИ. Париж. 1919.

Е. Венизелос. Гърция пред Мирния конгрес в 1919 г. Меморандум за правата на Гърция.

М. Нешич. Срби и бугари. Нови Сад. 1919.

Бежанския въпрос. (изд. на Българския Червен кръст). София. 1925.

К. Попов. Конвенцията за взаимно изселване между България и Гърция и спорът ни с гърците за черкви, училища и манастири. (в сборника "Епопея за българския войн". София. 1935.)

В. Бешевлиев, И. Дуйчев, Д. Яранов. Беломорски преглед. София. 1942.

Сръбските зверства. 1943.

Любомир Лулчев . Тайните на дворцовия живот. Дневник (1938 - 1944 г.). София. 1992.

П. Тодоров. Лични свидетелства. София. 1999.

Пл. Петров. Българската карта в играта на Хитлер и Сталин.

Москва прибрала тялото на цар Борис ІІІ. Съветски радист разбулва историята с изчезналите тленни останки на царя.

 

МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС

Материали по изучаването на Македония. София. 1896.

Н. Кайчев. Пространството "Македония" в българските и сръбските учебници по литература (1878-1912 г.)

Ст. Бояджиев. Истинският лик на Яне Сандански. София. 1994., изд. на "Македония-прес"

М. Цветков, В. Станчев, Б. Николов. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия.

Хр. Силянов. От Витоша до Грамос. София. 1920.

Д. Спиров. Македония и нейните претенденти. София. 1890.

Ф-въ. Въобръжаемите права на гърците върху Македония и Одринско. Варна. 1903.

Д. Хаджидимов. Македонското освободително дело. Лом. 1900.

М. Кърничева. Защо убих Тодор Паница. София. 1993.

Д. Добринов. Тодор Александров, легендарният водач на ВМРО. София. 1994.

Иван Михайлов. ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ НА БЪЛГАРЩИНАТА.

Ц. Билярски. Иван Михайлов, последният велик българин на 20 в.

Евгений Еков. Вечните губещи в съседските игри.

И. Коларов. Македония и Българското племе (от Александра Великий до днес). София. 1932.

Гр. Василев. Македония и Турската революция. София. 1908.

Коце Ципушевъ. 19 години въ сръбските затвори. Спомени. София. 1943.

А. Страшимиров. Истината за положението в Македония. София. 1908.

Ст. Аврамов. Революционните борби в с. Азот (Велешко) и Поречието. София. 1929.

М. Огнянов. Македония - преживяна съдба. София. 2002.

Ангел Джонев. Македония в железопътната политика на България (1878 - 1918 г.). Кюстендил. 2008 г.

Анри Пози. ВОЙНАТА СЕ ЗАВРЪЩА…

Хенри Ноел Брейлсфърд. МАКЕДОНИЯ - Нейните народи и тяхното бъдеще. София. 2013.

Историческите решения в Блед. София. 1947.

 

ИСТОРИЧЕСКА ГЕОГРАФИЯ И ЕТНОГРАФИЯ

проф. Г. Балтаков. 1. ДОЛИНАТА НА РЕКА ДУНАВ МЕЖДУ ДЖЕРДАП И ЧЕРНО МОРЕ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ТРИСТА ХИЛЯДИ ГОДИНИ и 2. ПАЛЕОГЕОГРАФСКАТА ОБСТАНОВКА В ДОБРУДЖА ПРЕЗ VII в. С КОМЕНТАР ВЪРХУ ФРЕНСКА ВОЕННА КАРТА ОТ 1704 ГОДИНА (Къде се е намирал заселеният от Аспарух остров Певки)

Ст. Стефанов. Границите на Българските царства. (от основаването на България до падането и под Турция). София. 1916.

Г. Димитров. Българското княжество в историческо, географическо и етнографическо отношение. София. 1894.

Никола Караиванов. БЪЛГАРСКИ ВЪЗРОЖДЕНСКИ КАРТОГРАФ (200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИ РУСЕТ)

Петър Коледаров. Почитическа география на Средновековната Българска държава. Част-1. С. 1978 г. Част-2. С. 1979 г.

П. Коледаров. Картографията на Българския етнос през Възраждането (вкл. на Берлинския конгрес).

П. Коледаров. Горко на побеждаваните.

Е. Мицева. Арменците в България. София. 2001.

Св. Елдъров. Католиците в България (1878 - 1989). София. 2002.

Сергей Узун. Гагаузите, другите бесарабски българи.

И. Войников. Границите на България 1940-1947 г.

Димитър Аркадиев. НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО (VІІ – ХІV В.). (сп. "Население", кн. 2, 1986, стр. 3-11)

Е. Грозданова, Ст. Андреев. За вътрешните миграции на българите през ХVІІ в. (Исторически преглед, бр. 3-4, 2000)

Е. Грозданова. Българската народност през ХVІІ в. Демографско изследване. София. 1989.

С. Н. Лишев. ГЕОГРАФИЯТА НА ИДРИСИ КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в. (АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973)

Ингрид Кречмер. Ранни етнографски карти на Югоизточна Европа от Виена.

С. Табаков. Ромъните в Македония. София. 1913.

Г. Вайганд. Етнография на Македония. Лайпциг. 1924.

Г. Вайганд. Арумъните. София. 1899.

Боян Гюзелев. Албанци в Източните Балкани. София. 2004

Емил де Лавале. Балканский полуостров. ВТ. 1890.

М. Станчев. Българското население в СССР (1959 г.) Сборник в чест на 65-годишнината на проф.Т. Балкански "Приятели на науката" В. Търново. 2009.

Д. Маринов. За топонимията на българските селища в Кантемирски район, Р Молдова. Сборник в чест на 65-годишнината на проф.Т. Балкански "Приятели на науката" В.Търново. 2009.

Семинар: Български традиционни облекла и накити". 20.01.2010 г.

Петко Христов. ОБЩНОСТИ И ПРАЗНИЦИ. Служби, слави, събори и курбани в южнославянското село през първата половина на ХХ век. С. 2004 г.

Анита Комитска. МЪЖКАТА ПРИЧЕСКА „ПЕРЧИН” ОТ МАКЕДОНИЯ В СБОРНИКА „БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ” НА БРАТЯ МИЛАДИНОВИ. Посвещава се на покойния Райко Сефтерски.

Б. А. Калоев Осетино-балкарски етнографски паралели.

Ружа Нейкова. СРЕБЪРНАТА ЖЕНА. Етнокултурни паралели.

д-р Росен Росенов Малчев. НАПРЕЖЕНИЯ В СТРУКТУРАТА НА ФОЛКЛОРНАТА ВЯРА. АГИОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ. АВТОРЕФЕРАТ. СОФИЯ 2015.

И. Георгиева. Българска народна митология. София. 1993.

 

ВЕДА СЛОВЕНА

Ст. Веркович. Веда Словена. Книга 1. Белград. 1874.

Ст. Веркович. Веда Словена. Книга 2. С. Петербург. 1881.

Миглена Христозова. ОТНОВО ЗА ВЕДА СЛОВЕНА: СЪВРЕМЕННИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ, ПЕРСПЕКТИВИ ОТ ВИРТУАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО.

Миглена Христозова. МОТИВНИ КАТАЛОЗИ: ВЕДА СЛОВЕНА.

Миглена Христозова. ОТГЛАСИ ОТ ВЕДА СЛОВЕНА В ЗАПАДНИТЕ РОДОПИ: ПОГЛЕД ВЪРХУ НЕПУБЛИКУВАНИ МАТЕРИАЛИ ОТ СЪВРЕМЕННИ ТЕРЕННИ ПРОУЧВАНИЯ В ГОЦЕДЕЛЧЕВСКО И ДОСПАТ

Денис Исаев. СТАРИННИ ИСТОРИЧЕСКИ ДИСКУРСИ ВЪВ „ВЕДА СЛОВЕНА“ (Историографско изследване) АВТОРЕФЕРАТ.София 2016.

 

БАЛКАНСКИ СТРАНИ

Г. Генов, Яна Орлинова. Да признаем Косово.

О. Вардарски. Сръбският национализъм. Албанският национализъм.

Н. Теодоридис. Племенна смес от славяни и албано-власи са съвременните гърци.

Якоб Фалмераер. За произхода на днешните гърци. Фондация ВМРО. Варна, 2012.

Ст. Симеонов. Константин и Венизелос. София. 1918. част-1, част-2.

Р. Божилова. История на Хърватия. София. 1998.

И. Любомирова. Национализъм и национлана политика в независимата Хърватска държава 1941 - 1945 г. София. 2001.

Миранда Викърс. Между сърби и албанци. Кратка история на Косово. София. 2000.

Хр. Мишков. Раждането на Титовизма. Реформите в Югославия, 1948-1953 г. С. 2002 г.

К. Костакев. Интегрална Югославия без маска. Видено и чуто в Югославия. София. 1941.

Балканските војни. НАСТАВА ПО МОДЕРНАТА ИСТОРИЈА НА ЈУГОИСТОЧНА ЕВРОПА. АЛТЕРНАТИВНИ НАСТАВНИ МАТЕРИЈАЛИ (Македонистката гледна точка по въпроса)

Македонска Енциклопедjа. Скопье. 2009 (какви глупости пишат враговете ни!), том-1, том-2

САМУИЛОВАТА ДРЖАВА ВО ИСТОРИСКАТА, ВОЕНО - ПОЛИТИЧКАТА, ДУХОВНАТА И КУЛТУРНАТА ТРАДИЦИЈА НА МАКЕДОНИЈА. Струмица. 2015.

 

БЪЛГАРИЯ И УНГАРИЯ

МАТИАШ УНГЕР, ОТО СОБОЛЧ. ИСТОРИЯ НА УНГАРИЯ (кратък курс).

България и Унгария. Научен форум София 12.05.2012 г.

Пенка Пейковска. Унгарски учени за България. ХІХ в. - средата на ХХ в.

П. Пейковска. България и Унгария във войните (1912-1913). С.-БП. 2013.

П. Пейковска. СПОМЕНИ НА УНГАРСКИЯ ДИПЛОМАТ ШАНДОР КИШ-НЕМЕШКЕЙРИ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ.

П. Пейковска. Документи за България от архивите на Ватикана, ХVІІ-ХVІІІ в. С. 2008.

П. Пейковска. БЪЛГАРО-УНГАРСКИ НАУЧНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ХІХ - СРЕДАТА НА ХХ ВЕК). София, 2005. (Увод)

П. Пейковска. Щрихи към политическата активност на Кошутовата емиграция и на унгарската общественост във връзка с Руско-турската война от 1877–78 г.

П. Пейковска. Унгарци в българските земи през 60-те и 70-те години на XIX в.

П. Пейковска. Етнодемографска характеристика на банатските българи в Унгария през втората половина на ХIХ и в началото на ХХ век.

П. Пейковска. България в Австро-унгарските културно-политически концепции за Балканите - унгарската гледна точка.

РАЗНИ

Марин Дринов. Съчинения: том-1, том-2, том-3

Васил Златарски. Избрани произведения. Том - 1, Том - 2.

Петър Мутафчиев - Избрани произведения. София. 1973. том-1, том-2.

Г. С. Раковски. сп. "Българска старина" Букурещ. 1865 г.

К. Косев. Има ли бъдеще нацията ни ?. София. 1993 г.

Б. Димитров. Дванадесетте мита в Българската история.

Ал. Николов. Вярвай или ще те убия. Ориентациите в кръстоносната пропаганда 1270-1370 г. София. 2006.

Тодор Балкански. Възродителни движения и възродителни процеси. В. Търново. 2008.

И. Тодев. История на Батак. Батак. 2016.

Б. Гърдев. Охулваният и възвеличаваният. 130 години от рождението на Александър Цанков.

Т. Димитров. Отровните семена на разделението.

Две статии за Владо Куртев - деец на ВМРО взел основно участие в спасяването на българските евреи.

ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ Том 98–99. Докторантски четения – март ’2006 г.

"Историкии" - ТОМ 4. Шумен, 2011 г.

Д. Илков. Принос към историята на гр. Стара Загора. Пловдив. 1908 г.

К. Крачунов. Германската империя. С. 1917 г.

Collegium Historicum t. 1. С. 2011 г.

Доклади. Първи международен конгрес по българистика. С. 1981 г.

Доклади. Втори международен конгрес по българистика. С. 1987 г.

БЪЛГАРИТЕ В СЕВЕРНОТО ПРИЧЕРНОМОРИЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И МАТЕРИАЛИ: том 1, том 2, том 3, том 4, том 5, том 6, том 7, том 8, том 9, том 10

Сборник. ХVІІ Кюстендилки четения 2010, 2012. "Провалите в Историята".

К. Костадинов. Третата Национална катастрофа. Варна-София. 2011.

WALTER POHL. Die Awaren Ein Steppenvolk in Mitteleuropa 567-822 n. Chr. VERLAG C.H.BECK MUNCHEN, 1988. (на немски език)

"Времена", списание за Световна история. бр 7. 2015.

"Епохи" бр. 1, 2016.

Й. Йорданов. Възстановяване на главата по черепа. София. 2000.

Ст. Йорданов. VІІ национална научна конференция „Поломието – находки, събития и личности“ 26-27 април 2012 г. Исторически музей, Попово.

Момчил Кузманов. Патриотични употреби и националистически злоупотреби с археологията в България.

ИВАН ХРИСТОВ. ЗА ИМЕТО НА ЕДИН ГРАД ТРАЯН - СОСТРА - ТРОЯНХИСАР - ТРОЯН. В. Търново "Фабер". 2009.

Хенри Кисинджър - Дипломацията. София. 1997.

доц. ГЕОРГИ КОКЕРОВ - СТАТИИ

Г. Кокеров. Национализмът.

Г. Кокеров. ИСТОРИЧЕСКИ КОРЕНИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛИЗЪМ.

Г. Кокеров. Консерватизмът.

Г. Кокеров. БАЩА НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ. Един поглед върху политическата дейност на Петко Славейков.

Г. Кокеров. Константин Стоилов и формирането на българската политическа десница. Убеден консерватор и талантлив държавник, той е сред тай-изтъкнатите строители на нова България.

Г. Кокеров. ЧОВЕК НА ВОЛЯТА, ЧОВЕК НА ДЕЛОТО. Животът, мечтите и делото на цар Фердинанд (26.02.1861, Виена – 10.09.1946, Кобург). (Публикувано през 1998 г. в алманаха "Света гора" по случай  годишнина от смъртта.)

Г. Кокеров. ПОЗНАТИЯТ И НЕПОЗНАТИЯТ ЙОНКО ПАНОВ. (Вариант-2 на същата статия)

Г. Кокеров. ТРАГЕДИЯТА НА ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК Атентатът в катедралата “Свети Крал” (Св.Неделя) на 16 април 1925 г.

Г. Кокерев. Берлин 1878 – предначертаната трагедия.

Г. Кокеров. Възмездието на поробените.

Г. Кокеров. Пропасти без мостове.

 

КОСТАДИН ПАМПОВ - СТАТИИ И КНИГИ

Костадин Пампов. Легенда при Върха. Страници от историята на село Черногорово, Пазарджишко. Пазарджик. 2014 г.

Костадин Пампов. Легенда при Върха. Страници от историята на село Черногорово, Пазарджишко. (второ допълнено издание). Пазарджик. 2015 г.

КОСТАДИН ПАМПОВ. МОТИВЪТ ЗА САКРАЛНОТО БЕЗГЛАВИЕ И ДОСТОВЕРНОСТТА НА ЛЕГЕНДАТА ЗА ВОЙВОДАТА ГЕОРГИ ОТ СЕЛО ЧЕРНОГОРОВО , ПАЗАРДЖИШКО.

Костадин Пампов. Философия на средновековната българска история. Гледната точка на проф. Петър Мутафчиев. Пазарджик. 2013 г.

Костадин Пампов. По повод на две неточности в едно академично издание !

Костадин Пампов. По следите на една легенда, записана от Стефан Захариев и популяризирана от проф. д-р Иван Батаклиев.

Костадин Пампов. Кой е Велко Радов Королеев и в какво се изразява приноса му към всенародния празник на светите братя Кирил и Методий ?

Костадин Пампов. За крепостта на Острия връх и за знака ипсилон Y, изобразен върху керамични фрагменти, намерени сред руините й !Костадин Пампов. Паметен знак за войводата Георги от село Черногорово !

Костадин Пампов. ЗНАКЪТ Y И КРЪСТЪТ. НАДПИСЪТ.

Интервю на Хачик Мардиросян с Костадин Пампов по повод настоящото второ преработено и допълнено издание на книгата му «Легенда при Върха. Страници от историята на село Черногорово, Пазарджишко»

Костадин Пампов. Размисли върху една студия (Николай Генчев. „Историческата съдба и народопсихологията на българите”).

 

ИСТОРИЯ И ГЕНЕТИКА

СЕНА КАРАЧАНАК-ЯНКОВА. ГЕНЕТИЧНА СТРУКТУРА НА БЪЛГАРСКАТА ПОПУЛАЦИЯ ПО Y-ХРОМОЗОМАТА И МИТОХОНДРИАЛНАТА ДНК. (автореферат), София, 2013.

Десислава Нешева и съавт. МИТОХОНДРИАЛНА ДНК РАЗКРИВА ЗАПАДНОЕВРАЗИЙСКИЯ ПРОИЗХОД НА ДРЕВНИТЕ (ПРА)БЪЛГАРИ.

ДЕСИСЛАВА НЕШЕВА. ХАРАКТЕРИЗИРАНЕ ГЕНЕТИЧНИТЕ КОРЕНИ НА НАСЕЛЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ. АВТОРЕФЕРАТ

Геномната история на Югоизточна Европа.

проф. Иво Кременски. България - генетика и ДНК генеология.

Всички текстове са в pdf. или djvu. формат. При използването на материали публикувани в този сайт - задължително цитиране и посочване на електронния адрес!

wojnikov@mail.ru