"ИСТОРИЯ-БГ" САЙТ ЗА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ, ИСТОРИЯ НА СРЕДНА И ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ, И ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА НА Д-Р ЖИВКО ВОЙНИКОВ

ЗА КОНТАКТИ: wojnikov@mail.ru

към началната страница

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

 

К. Костадинов. Учебник по Родинознание от І до ІV клас. Добрич изд. "Илия Вълчев". 2016.

ЙОВАН РАИЧ. ИСТОРИЯ РАЗНЬІХ СЛАВЯНСКИХ НАРАДОВ. С.ПЕТЕРБУРГ. 1795

Б. Пейчев. Франц Ксавер Иван де Пеячевич професор от ХVІІ в., и неговата "HISTORIA BULGARORUM". сп. Отечество, бр. 18, 1976 г.

ПРИПИСКИТЕ ОТ МАНАСИЕВАТА ХРОНИКА ПРЕДСТАВЕНИ ОТ А. ЧЕРТКОВ.

Иван Добрев. Нови вести за прабългарите в пангеричната литература. сп. Старобългарска литература, бр. 11, 1982 г.

Васил Златарски. История на Българската държава през средните векове. 2007. Том-1, част 1, Том-1, част 2, Том-2, Том-3.

Васил Златарски. Избрани произведения. Том - 1, Том - 2.

В. Гюзелев, И. Божилов. История на Средновековна България VІІ - ХІV в., т. 1, С. 1999 г.

Цв. Георгиева, Н. Генчев. История на България ХV - ХІХ в., т. 2, С. 1999 г.

Ел. Стателова, Ст. Грънчаров. История на Нова България 1878 - 1944 г., т. 3, С. 1999 г.

Д. Ангелов. Образуване на Българската народност. С. 1971 г.

История на Добруджа. Том - 1. изд. "Фабер" ВТ. 2011.

Ж. Въжарова. Славяни и прабългари. По данни от некрополите от VІ-ХІ в. на територията На България. С. 1976 г.

Живко Аладжов. Паметници на прабългарското езичество. С. 1999 г.

М. Москов. Именник на Българските ханове (ново тълкуване). С. 1988 г.

В. Тъпкова-Заимова. Долният Дунав - гранична зона на Византийският запад. Към историята на Северните и Североизточните Български земи, края на Х-ХІІ в.

В. Тъпкова-Заимова. Нашествия и етнически промени на Балканите през VІ–VІІ в. С. 1966 г.

Милияна Каймакамова. Българска средновековна историопис. С. 1990 г.

История на Османската империя. С. 2014 г.

А. Данчева-Василева. България и Латинската империя 1204-1261 г. С. 1985 г.

Ал. Николов. Вярвай или ще те убия. Ориентациите в кръстоносната пропаганда 1270-1370 г. С. 2006 г.

Марин Дринов. Съчинения: том-1, том-2, том-3

Добри Войников. Кратка Българска история. 1861.

Марко Балабанов. Страница от политическото ни възраждане. С. 1904 г.

Димитъръ Матовъ. Животописъ на св. Климента, български архиепископъ. Отъ Теофилакта, охридски архиепископъ. Пловдивъ 1896.

К. Косев. Априлското въстание постигна политическата си цел (По случай 130-та годишнина от Априлското въстание). “Българистика”: бр.12/2006 г.

К. КОСЕВ. Бисмарк, Източният въпрос и Българското освобождение 1856 - 1878 г. С. 1978 г.

К. КОСЕВ. Германската общественост и Източния въпрос 1871 - 1878 г. С. 1991 г.

К. КОСЕВ. Княз Бисмарк - Създателят на Модерна Германия. С. 1996 г.

К. КОСЕВ. Кратка история на Българското възраждане. С. 2001 г.

К. Косев. Немски източници за демографското положение в Европейска Турция и Българските земи през Възраждането. (сб. Европа и България. С. 2000 г.)

K. КОСЕВ. Априлското въстание - прелюдия към Освобождението. С. 2000 г.

К. КОСЕВ. ПОСЛАНИЕ НА МИДХАД ПАША ДО БИСМАРК ОТ ЯНУАРИ 1877 г. С. 2008 г.

К. КОСЕВ. ЗАД КУЛИСИТЕ НА БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС И РОДИЛНИТЕ МЪКИ НА ТРЕТАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА. С. 2008 г.

К. КОСЕВ. САН-СТЕФАНСКИЯТ МИРЕН ДОГОВОР: ЗАД КУЛИСИТЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА

К. Косев, Ст. Дойнов. Освобождението 1877-1878. С. 2003 г.

К. Косев. Има ли бъдеще нацията ни ?. С. 1993 г.

Бисмарк - Неудобната истина.

Т. Икономов. Протоколите на Цариградската конференция и Лондонскя протокол. Варна. 1885 г.

Т. Икономов. Протоколите на Берлинския конгрес. С. 1885 г.

Протоколите на Учредителното Българско Народно събрание в Търново - 1879 г.

ген. Р. Росети. Из неиздадената преписка между крал Милан Сръбски и полк. Георги Катарджи през войната 1877-78 г. (Военно-исторически сборник, кн. 42 от 1939 г.)

К. Венев. Поведението на сръбското правителство през Руско-турската война 1877-78 г. (сп. "Исторически преглед", кн. 5., 1982 г.)

К. Венев. Опит за въвеждане на руско-българска гражданска администрация в Пирот, Трън, Брезник и Враня през в началото на април 1878 г. (Известия на Държавните архиви, кн. 49, 1985 г.)

Граф Н. Игнатиев. Сан-Стефанският и Берлинският договори. (сп. "Българска сбирка" кн. 6, 1915 г.)

В. Н. Виноградов. Балканская эпопея княза Горчакова. М. 2005 г.

ЙОСИФ СИМОНИЙ АСЕМАНИ. КАЛЕНДАРИ НА ВСЕЛЕНСКАТА ЦЪРКВА. ЗА СВЕТИТЕ СЛАВЯНСКИ АПОСТОЛИ КИРИЛ И МЕТОДИИ. С. 1987 г.

СТАНЧО ВАКЛИНОВ. СТАРОБЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА. С. 1977

Петър Добрев. Стопанската култура на прабългарите. С. 1986

Винченцо Д`Амико. БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ В ИТАЛИЯ ПРЕЗ КЪСНОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ. Рим. 1942 (с кратка история на лангобардите).

Фрицлер. Общ произход на българите и баварците.

И. Георгиева. Българска народна митология. С. 1993

Боян Гюзелев. Албанци в Източните Балкани. С. 2004

Румен Генов. ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ НА ИЗТОЧНАТА КРИЗА, 1875-1877 г. И БЪЛГАРИТЕ.

Нуша Иванова. ЦАРИГРАДСКА КОНФЕРЕНЦИЯ 1876. ПОЗИЦИИ НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ ПО БЪЛГАРСКИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪПРОС ПО ВРЕМЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА. С. 2007

Нина Дюлгерова. Руски щрихи към Руско-турската война 1877-1878 г. (руски сценарии за войната и след войната).

Делян Маджаров. Бисмарк

Сан-Стефански договор (текст)

Димитър Йоцов. Сан-Стефанска България. С. 1908.

Цв. Тафраджийска. Към въпроса за етногенезиса на прабългарите. (Сборник в чест на 70-год.на проф. И. Дуйчев. С. 1980.).

Цв. Тафраджийска. Ориенталистика и прабългаристика. (Статията e публикувана в „Проблеми на културата”, 1982, бр. 3)

Б. Димитров. Дванадесетте мита в Българската история.

Г. Генов, Яна Орлинова. Да признаем Косово.

М. Станчев. Българското население в СССР (1959 г.) Сборник в чест на 65-годишнината на проф.Т. Балкански "Приятели на науката" В. Търново. 2009.

Д. Маринов. За топонимията на българските селища в Кантемирски район, Р Молдова. Сборник в чест на 65-годишнината на проф.Т. Балкански "Приятели на науката" В.Търново. 2009.

К. Гербов. Кръстът на Мирчо Стари в Балчик и общото в българската и румънската история.

К. Гербов. Христо Ботев завзема "Радецки".

К. Гербов. Републиканските лъвове на апостола Васил Левски (Началната история на БРЦК)

П. Коледаров. Картографията на Българския етнос през Възраждането (вкл. на Берлинския конгрес).

П. Коледаров. Горко на побеждаваните.

Т. Чобанов. За шарапташите - жертвеници и ролята им в култовите практики на прабългарското езичество.

Т. Чобанов. Български владетелски имена и представителни триделни сгради от района на Кавказ.

Г. Атанасов. Добруджанското деспотство. В.Търново. 2009.

Г. Атанасов. Инсигнийте на средновековните български владетели. Плевен. 1999 г.

Г. Атанасов. О численности русской армии княза Святослава во время его походов в Болгарию и о битве под Дристрой (Доростолом) в 971 г.

Г. Атанасов. За датировката, разпространението и семантиката на медальоните с IYI и двоен кръст.

Г. Атанасов. Още за датировката и монашеската организация в скалната обител до Мурфатлар (Басараби).

Г. Атанасов, Н. Русев. Онглос - первая резиденция болгарских канов на Нижнем Дунае и болгарское присуствие севернее Дуная VІІ - Х вв.

Г. Атанасов. ПЕЧАТИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАДЕТЕЛИ ОТ ІХ–Х ВЕК В ДРЪСТЪР (СИЛИСТРА).

Г. Атанасов. ЗА ДАТИРОВКАТА И МНИМИЯ СЕЛДЖУКСКИ ПРОИЗХОД НА СРЕДНОВЕКОВНИТЕ РЕЛЕФИ ОТ КАЛИАКРА.

Г. Атанасов. Крепостите до с.Руйно, Силистренско, или агломерация без аналог в Средновековна България през Х в.

Г. Атанасов. Две надписи с граффити-рисунками свидетельство проникновения дела Кирилла и Мефодия в Северо-Восточную Болгарию.

Г. Атанасов, Пл. Павлов. TATARO-BULGARICA - Три этюда о болгарско-татарских контактов на Нижнем Дунае в ХІІІ-ХІV вв.

Г. Атанасов. Дръстър (Силистра) и дунавската резиденция на българските ханове през първата половина на ІХ в.

Г. Атанасов. Св. Георги Победоносец. Култ и образ в Православния Изток през Средновековието. С. 2001.

Георги Атанасов. ПЪРВОСТРОИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ (619–721): ОРГАНА, КУБРАТ, АСПАРУХ, ТЕРВЕЛ.

Мариела Инкова. ЗА ХРИСТИЯНСКАТА СИМВОЛИКА НА ЗНАКА „ИПСИЛОН” В СТАРОБЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА.

К. Станев. Боспорското наследство на прабългарите, защо Аспарух е носил това име и произход на знака IYI. (сп. "Минало" бр.1, 2005 г.).

К. Станев. Една хипотеза за съдбата на Северите след похода на Никифор І през 811 година.

К. Станев. Дървената преграда на старопланинския проход през 811 г.

К. Станев. Сливен - административен център на областта Загора през ІХ - Х в.

К. Станев. Масовият гроб 80 от Кюлевча - опит за историческа интерпретация.

К. Станев. Защо през 809 г. кана сюбиги Крум превзема Сердика?

Б. А. Калоев Осетино-балкарски етнографски паралели.

Валери Стоянов. Евразийският свят до появата на тюрките.

Валери Стоянов. Етнонимът "Българи". За българо-тюркските смешения. С. 1997

Валери Стоянов. Между Иран, Туран и Древния Изток в търсене на българския етногенезис. С. 2004

Валери Стоянов. Половци, кумани, кипчаки.

Валери Стоянов. КУМАНОЛОГИЯ - Опит за историографско-рециптивистичен анализ на проучванията върху един изчезнал народ. (автореферат на дисертация за присъждане на научната степен „Доктор на историческите науки“). С. 2003 г.

Петър Голийски. Кой е народът "Влъндур" у Мовсес Хоренаци?

Петър Голийски. Българите и техният дълъг път от Тян Шан до Европа.

Петър Голийски. Тарим и Бактиря. В търсене на Българската прародина.

Петър Голийски. "Ашхарацуйц" (Арменска география от VІІ в.)

(1). Санпиен Чен. Някои бележки за китайските българи. (превод П. Голийски)

(2). Санпиен Чен. Някои бележки за китайските българи. (превод Ж. Войников)

SANPING CHEN. SOME REMARKS ON THE CHINESE “BULGAR”. CHEN, " Acta orientalia" Academiae Scientiarum Hungaricae. 51. 1998. 1-2. 69-83: 93/99 (АНГЛИЙСКИ ТЕКСТ)

Санпиен Чен. 4. Хуни и Българи: Китайската глава (стр. 83-98). “Мултикултурен Китай през ранното средновековие” изд. на Пенсилавансикя университета 2012 г. (с. 83-98).

SANPING CHEN. The Huns and the Bulgars: The Chinese Chapter. (“Multicultural China in the Early Middle Ages”. University of Pennsylvania Press. 2012.) (английски текст)

Sanping Chen. Multicultural China in the Early Middle Ages. University of Pennsylvania press. Philadelphia. 2012. (цялата книга на английски език)

Калин Порожанов. Македеноия и македоните през античността.

Илка Петкова. Българският вариант на имперския модел през 10 в.

Н. Кайчев. Пространството "Македония" в българските и сръбските учебници по литература (1878-1912 г.)

Тодор Балкански. Възродителни движения и възродителни процеси. В. Търново. 2008.

Балканските војни. НАСТАВА ПО МОДЕРНАТА ИСТОРИЈА НА ЈУГОИСТОЧНА ЕВРОПА. АЛТЕРНАТИВНИ НАСТАВНИ МАТЕРИЈАЛИ (Македонистката гледна точка по въпроса)

Македонска Енциклопедjа. Скопье. 2009 (какви глупости пишат враговете ни!), том-1, том-2

Зарко Ждраков. Графити от галерията на Великата църква
“Св. София” в Константинопол.

Е. Мицева. Арменците в България. С. 2001.

Ж. Фр. Мармонтел. Велизарий. Буда. 1812

Р. Заимова. Католикът хан Тервел.

Св. Елдъров. Католиците в България (1878 - 1989). С. 2002.

Пл. Петров. Българската карта в играта на Хитлер и Сталин.

Сергей Узун. Гагаузите, другите бесарабски българи.

Три статии за Априлското въстание.

Йордан Венедиков. История на въстанието в Батак 1876 год. С. 1929 г.

Т. Димитров. Отровните семена на разделението.

И. Войников. Границите на България 1940-1947 г.

Р. Рашев. Още за християнският смисъл на някои "прабългарски" знаци.

Р. Рашев. За два оловни печата с рунообразни знаци.

Р. Рашев. За произхода на прабългарите.

Р. Рашев. Прабългарите през V - VІІ в. С. 2005.

Р. Рашев. Българската езическа култура VІІ - ІХ в. С. 2008 г.

Р. Рашев. За една група бронзови фигурки.

Р. Рашев. Единство и различия в ямния (българския) погребален обред на салтово-маяцката кулкура.

Р. Рашев. Съмнителни и недостоверни паметници на прабългарсакта култура.

Р. Рашев. Две групи прабългари и две прабългарски култури.

Семинар: Български традиционни облекла и накити". 20.01.2010 г.

И. Иванов. ВРЪЗКА НА РОЖДЕНОТО МЯСТО НА СВ. МИХАИЛ ВОИН, ПОТУКА, СЪС СТАРА ЗАГОРА.

Александър Узелац. Куманите в Средновековна Сърбия.

Валери Колев. КРАЯТ НА „ТУРСКОТО РОБСТВО” В СЛЕДОСВОБОЖДЕНСКА БЪЛГАРИЯ.

Махиел Кил. Изкуство и общество в България през турския период. С. 2002 г.

Две статии за Владо Куртев - деец на ВМРО взел основно участие в спасяването на българските евреи.

Анастас Геров. ОТЗИВИ: ГРЪЦКО-БЪЛГАРСКИ КОНФЛИКТИ 1880-1908 г.

Иван Михайлов. ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ НА БЪЛГАРЩИНАТА.

Ц. Билярски. Иван Михайлов, последният велик българин на 20 в.

Георги Войнов. Геноцидът и холокостът над българите.

Евгений Еков. Вечните губещи в съседските игри.

Г. Кокеров. Национализмът.

Г. Кокеров. ИСТОРИЧЕСКИ КОРЕНИ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛИЗЪМ.

Г. Кокеров. Консерватизмът.

Г. Кокеров. БАЩА НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ. Един поглед върху политическата дейност на Петко Славейков.

Г. Кокеров. Константин Стоилов и формирането на българската политическа десница. Убеден консерватор и талантлив държавник, той е сред тай-изтъкнатите строители на нова България.

Г. Кокеров. ЧОВЕК НА ВОЛЯТА, ЧОВЕК НА ДЕЛОТО. Животът, мечтите и делото на цар Фердинанд (26.02.1861, Виена – 10.09.1946, Кобург). (Публикувано през 1998 г. в алманаха "Света гора" по случай  годишнина от смъртта.)

Г. Кокеров. ПОЗНАТИЯТ И НЕПОЗНАТИЯТ ЙОНКО ПАНОВ. (Вариант-2 на същата статия)

Г. Кокеров. ТРАГЕДИЯТА НА ВЕЛИКИ ЧЕТВЪРТЪК Атентатът в катедралата “Свети Крал” (Св.Неделя) на 16 април 1925 г.

Г. Кокерев. Берлин 1878 – предначертаната трагедия.

Г. Кокеров. Възмездието на поробените.

Г. Кокеров. Пропасти без мостове.

Оксана Минаева. Преславското златно съкровище: пресечна точка на Изтока и Запада в края на първото хилядолетие сл. Хр.

Оксана Минаева. Още веднъж за чашата от Преслав.

В. Радославов. България и Световната криза. С. 1923.

Л. Дончева-Петкова. Некрополът в Балчик, нови данни за прабългарите. Сп. "Археология" 2009 г.,кн. 1-2.

Р. Агатанович. Одношаjи измету Србиjе и Блгарске од XII-XV века. Београд. 1899.

Д. Страшимиров. История на априлското въстание. Пловдив.1907: том-1, том-2, том-3.

Г. Вайганд. Етнография на Македония. Лайпциг. 1924.

Г. Вайганд. Арумъните. С. 1899.

Г. Вайганд. Националните стремления на народите на Балканския п-в. Шумен. 1898.

Г. Баласчев. Веществената култура на старобългарското ханство. С. 1902.

А. Цанов. България в Източний въпрос. Пловдив. 1879.

Д. Христов. Русия и Източния въпрос. С. 1905.

С. Миларов. История на Българский народ (678-1877 г.). Пловдив. 1885.

Н. Благоев. История на старото българско държавно право. С. 1906.

Б. Петвеков (Петър Гудев). История на Източния въпрос преди Освобождението на България. С. 1908.

Йеромонахъ Спиридонъ. История во кратце на болгарскомъ народе славенскомъ. С. 1900 (ръкопис от 1792 г.)

В. Карич. Сърбия и Балканский съюз. С. 1895.

Вл. Пенчев. Нова медна монета на Тертер, сина на деспот Добротица.

Г. Генов. България и Европа. Сан-Стефано и Берлин - 1878 г. С. 1940.

Петер Юхас. Тюрко-Българи и Маджари. Влиянието на тюркско-българската култура върху маджарите. С. 1985.

Петер Юхас. Кирил и Методий в Българска Моравия. С. 2000.

Петер Юхас. Константин Философ никога не е бил в Словашките земи. (статия във в-к "Минаха години", бр.20, от 17.05.2011 г.)

Пл. Павлов. Княз Пресиян ІІ (996/7-1060/61), последният владетел на Първото Българско царство и претендент за византийската корона. Ст. Загора. 1993.

Пл. Павлов, Ив. Тютюнджиев. Българите и Османското завоевание (края на ХІІІ-средата на ХV в.) В.Търново. 1995.

Пл. Павлов. Залезът на Първото Българско царство. С. 1999.

Пл. Павлов. Българското Средновековие - познато и непознато. В.Търново. 2008.

Пл. Павлов, Г.Владимиров. Златната орда и българите. С. 2008.

Е. Венизелос. Гърция пред Мирния конгрес в 1919 г. Меморандум за правата на Гърция.

А. Стаматов. TEMPORA INCOGNITA НА РАННАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ. С. 1997.

О. Вардарски. Сръбският национализъм. Албанският национализъм.

Родът на цар Самуил и днес продължава в Италия. Две статии: 1. 2.

Г. Николов. Историята и културата на Самуилова България в българската научна книжнина от 2014-2016 г.

Образът на цар Самуил. Художествена литература, история, фолклор, изкуство.

СТРАШИМИР ЦАНОВ. СМЪРТТА НА ЦАР САМУИЛ В ТЕКСТОВЕТЕ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА. Шумен, 2016.

Тодор Икономов. Писма за Сърбия. Русе. 1883.

В. Киселков. Панонските легенди и пространните жития на славянските просветители Кирил и Методий. Ямбол. 1923.

проф. Г. Балтаков. 1. ДОЛИНАТА НА РЕКА ДУНАВ МЕЖДУ ДЖЕРДАП И ЧЕРНО МОРЕ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ТРИСТА ХИЛЯДИ ГОДИНИ и 2. ПАЛЕОГЕОГРАФСКАТА ОБСТАНОВКА В ДОБРУДЖА ПРЕЗ VII в. С КОМЕНТАР ВЪРХУ ФРЕНСКА ВОЕННА КАРТА ОТ 1704 ГОДИНА (Къде се е намирал заселеният от Аспарух остров Певки)

Е. Иванова. Османското завладяване на Балканите: митотворчески интерпретации.

Д. Овчаров. Византийски и български крепости V-Х в. С. 1982

М. Нешич. Срби и бугари. Н. Сад. 1919

Ст. Стефанов. Границите на Българските царства. (от основаването на България до падането и под Турция). С. 1916.

В. Бешевлиев. Към въпроса за народността на Старите Македонци. С. 1932.

В. Янкович. СЪРБИЯ и мирът с БЪЛГАРИЯ. ИКОНОМИЧЕСКИ И ФИНАНСОВИ ПАРАЛЕЛИ. Париж. 1919.

Ст. Бояджиев. Истинският лик на Яне Сандански. С. 1994 г., изд. на "Македония-прес"

М. Цветков, В. Станчев, Б. Николов. Искри от жертвената клада на Македония и Тракия.

М. Кърничева. Защо убих Тодор Паница. С. 1993.

К. Попов. Конвенцията за взаимно изселване между България и Гърция и спорът ни с гърците за черкви, училища и манастири. (в сборника "Епопея за българския войн". С. 1935 г.)

Павел Георгиев. Базиликата "Гебе клисе" и въпросът за връзките между България и Рим в края на ІХ в. (Преславска книжовна школа. Т- 6. 2006.

П. Стефанов. Нов поглед към унията между Българската и Римската църква в ХІІІ в.

Т. Кръстанов. Седалища на първите български архиепископи светци (Методий и Йоан Моравски и Климен Велички).

Й. Иванов. Няколко статии за волжките българи. (Избрани произведения, том - 1. С. 1982 г.)

Н. Теодоридис. Племенна смес от славяни и албано-власи са съвременните гърци.

Хр. Димитров. Българо-унгарските отношения през средновековието. С. 1998.

Хр. Димитров. България и номадите до началото на ХІ век. Пл. 2011.

Ал. Николов. Alzeco, dux Vulgаrum и заселванията на прабългари в Италия.

Е. Ангелова. Сарматски елементи в езическите некрополи в Североизточна България и Северна Добруджа. сп."Археология" бр. 2, 1995 г.

Е. Коматарова-Балинова, К. Клисуранов. Към разбирането на биритуализма и обреда на кремацията по примерите от некрополите Разделна, Девня-3 (България) и Сухая Гомолша, Красная Горка (Украйна).

Е. Коматарова-Балинова. СРАВНИТЕЛЬНАЯ ХАРАКТЕРИСТИКА ЭЛЕМЕНТОВ ПОГРЕБАЛЬНОГО ОБРЯДА БИРИТУАЛЬНЫХ МОГИЛЬНИКОВ НИЖНЕДУНАЙСКОГО НАСЕЛЕНИЯ И САЛТОВО - МАЯЦКОЙ КУЛЬТУРЫ.

Е. Коматарова-Балинова. Аспаруховите българи и северите – археологически срещу исторически свидетелства.

Галина Стефанова Грозданова. Населението на Южна България VI- X в. (по археологически данни). Дисертация. За присъждане на научната и образователна степен „доктор”. София 2011.

Иван Войников. Поява на тюркската теория за произхода на прабългарите в българската историография.

Деянията на унгарците или "Gesta Hungarorum" от анонимен автор.

И. Тодев. БАТАК 1876 – МИТ ИЛИ ИСТОРИЯ? ТЕКСТОВЕ ПО БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНE. С. 2010.

И. Тодев. История на Батак. Батак. 2016.

ЗАБЛУДИ И ФАЛШИФИКАЦИИ ЗА ПРОИЗХОДА НА БЪЛГАРИТЕ МОХАМЕДАНИ. МАТЕРИАЛИ ОТ НАУЧНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ
СМОЛЯН – 29 октомври 2009 г. София • 2010.

Димитър Аркадиев. НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО (VІІ – ХІV В.). (сп. "Население", кн. 2, 1986, стр. 3-11)

Орбазъ на Царский ферманъ за решението на Българский въпросъ. Цариградъ. 1870 г.

Плиска-Преслав, том-2. Сборник. С. 1981.

Р. Иванов. Римски и ранновизантийски градове в България. С. 2002.

И. Сакъзов. Стопанските връзки на България с чужбина през ХІV в. С. 1935.

С. Н. Лишев. ГЕОГРАФИЯТА НА ИДРИСИ КАТО ИСТОРИЧЕСКИ ИЗВОР ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДОВЕ ПРЕЗ XII в. (АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬ1П. 10. 1973)

Г. Шаповалов. Справка за Вознесенското (Кичкаско) съкровище.

Д. Добринов. Тодор Александров, легендарният водач на ВМРО. С. 1994.

Тодор Александров. Дневник и кореспонденция от Първата Световна война 1915 - 1918.

Ингрид Кречмер. Ранни етнографски карти на Югоизточна Европа от Виена.

С. Табаков. Ромъните в Македония. С. 1913.

И. Т. Иванов. ПРАБЪЛГАРСКИ НАЗВАНИЯ НА ПЛАНЕТИТЕ - БОГОВЕ СЪГЛАСНО РОЗЕТАТА ОТ ПЛИСКА И РАННОХРИСТИЯНСКИ НАДПИС ОТ СЕВЕРНА ДОБРУДЖА.

И. Т. Иванов. Къде се е намирала средновековната област Загора и прохода Сидера?

Б. Гърдев. Охулваният и възвеличаваният. 130 години от рождението на Александър Цанков.

В. Тъпкова-Заимова, А. Милтенова. Историко-апокалиптична книжнина във Византия и Средновековна България. С. 1996 г.

Петър Коледаров. Почитическа география на Средновековната Българска държава. Част-1. С. 1978 г. Част-2. С. 1979 г.

Д. Ил. Димитров. Българите по Северното и Западното Черноморие. Варна. 1985 г.

Сп. Врионис. Славянското общество на Балканите (VІ-VІІ в.). С. 1999 г.

Ю. Трифонов. Царуването на Св. Борис-Михаила. С. 1907 г.

Ст. Рънсиман. История на Първото Българско царство. С. 1993 г.

Геза Фехер. Военното дело на прабългарите. С. 1938 г.

Васил Гюзелев. Княз Борис І. С. 1969 г.

Васил Гюзелев. Средновековна България в светлината на нови извори. С. 1981 г.

Васил Гюзелев. Очерци върху историята на Българския Североизток и Черноморието (края на ХІІ - началото на ХV в.). С. 1995 г.

Васил Гюзелев. Средновековна България и Скандинавия през ІХ - ХVІ в.

Васил Гюзелев. Кавханите и ичригубоилите за Българското ханство - царство (VІІ - ІХ в.). Пл. 2007 г.

Васил Гюзелев. Самият Търновград ще разтръби победите си. Средновековните поети за България. С. 1981 г.

В. Гюзелев. Венециански документи за историята на България и българите ХІІ - ХV в. С. 2001 г.

В. Златарски, Г. Кацаров. Договорът на княз Иванко, син Добротичев с генуезците от 1387 г. С. 1911.

Иван Дуйчев. Българско Средновековие. С. 1972 г.

Иван Божилов. Фамилията на Асеневци (1186-1460 г.). С. 1994 г.

Иван Божилов. Цар Симеон Велики (893-927): Златният век на Средновековна България. С. 1983 г.

ИВАН БОЖИЛОВ. НЯКОЛКО БЕЛЕЖКИ КЪМ THEOPHANES CHRONOGRAPHIA.

Й. Андреев. История на Второто Българско царство. ВТ. 1996 г.

Геновева Цанкова-Петкова. България при Асеневци. С. 1978 г.

Георги Бакалов. Византия. Културно-политически очерци. С ...

Й. Караянопулос. Политическата теория на византийците. С. 1992 г.

Йордан Андреев, Андрей Пантев. Българските ханове и царе. ВТ. 2004 г.

А. Радушев, Г. Жеков. Каталог на българските средновековни монети ІХ - ХV в. С. 1999 г.

Петър Мутафчиев - Избрани произведения. С. 1973 г. том-1, том-2.

Дмитрий Оболенски. Богомилите. С. 1998 г.

Е. Михайлов. Българи и руси през ранното средновековие до 964 г. С. 1990 г.

Изследвания по Българска средновековна археология. Сборник в чест на проф. Р. Рашев. В.Търново. 2007 г.

Е. Грозданова, Ст. Андреев. За и против хрониката на поп Методи Драгинов - без пристрастия и предубеденост. (Родопика, 2002)

Е. Грозданова, Ст. Андреев. За вътрешните миграции на българите през ХVІІ в. (Исторически преглед, бр. 3-4, 2000)

Е. Грозданова. Европейските провинции на Османската империя през ХVІ-ХVІІ в. в най-новите трудове на унгарските и българските историци (1985-1996). (Исторически преглед, бр. 3, 1997)

Е. Грозданова. Българската народност през ХVІІ в. Демографско изследване. С. 1989 г.

Д. Страшимиров. Архив на Българското Възраждане. С. 1908 г. Част-1. Част-2.

С. Кашев. Войните на цар Самуил и неговите приемници. С. 1933 г.

С. Бобчев. Старобългарски правни паметници. С. 1903 г.

Ив. Евст. Гешов. Спомени из години на борби и победи. С. 1916 г.

Киро Панов. Материали по Белоградчишкото въстание. Белоградчик. 1937 г.

Г. С. Раковски. Българските хайдути. Букурещ. 1867 г.

Латински извори за Българската история. Т-1, 1958 г. Т-2, 1960 г. Т-3, 1965 г. Т-4, 1981 г. Т-5 ч-1, 2001 г.

Гръцки извори за Българската история: Т-1, Т-2, Т-3, Т-4, Т-5, Т-6, Т-7, Т-8, Т-9(1), Т-9(2), Т-10, Т-11

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ МОНЕТИТЕ НА КИЕВСКИТЕ КНЯЗЕ И МОНЕТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЦАР ПЕТЪР I. С. 2009 г.

ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ Том 98–99. Докторантски четения – март ’2006 г.

Г. Цанкова-Петкова. БЪЛГАРО-ВИЗАНТИЙСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ СПОРЕД МИРНИТЕ ДОГОВОРИ ОТ КРАЯ НА VII ДО НАЧАЛОТО НА IX в. (АНТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА, ВЬІП. 10, 1973)

Юрий А. Виноградов. ДВЕ ВЪЛНИ НА САРМАТСКАТА МИГРАЦИЯ В ПРИЧЕРНОМОРСКИТЕ СТЕПИ ОТ ПРЕДРИМСКАТА ЕПОХА.

"Историкии" - ТОМ 4. Шумен, 2011 г.

Д. Илков. Принос към историята на гр. Стара Загора. Пл. 1908 г.

А. Бихман. Стамболов. С. 1896 г.

К. Крачунов. Германската империя. С. 1917 г.

Д. Крънджалов. Валовете в Добруджа и Бесарабия и прабългарската теория. С. 1943 г.

И. Коларов. Македония и Българското племе (от Александра Великий до днес). С. 1932 г.

Първопрестолната Плиска - 100 год. археологически проучвания. Фр. на М. 1999 г.

СРЕДНОВЕКОВЕН УРБАНИЗЪМ, ПАМЕТ - САКРАЛНОСТ - ТРАДИЦИИ. С. 2001 г.

Гр. Василев. Македония и Турската революция. С. 1908 г.

М. Домарадски. Келтите на Балканския п-в. С. 1984 г.

Петко Христов. ОБЩНОСТИ И ПРАЗНИЦИ. Служби, слави, събори и курбани в южнославянското село през първата половина на ХХ век. С. 2004 г.

П. Петров. Образуване на българската държава. С. 1981 г.

Коце Ципушевъ. 19 години въ сръбските затвори. Спомени. С. 1943 г.

ЗЛАТЕН СОЛИД СЕЧЕН ОТ АСПАРУХ?!

Г. Димов. СОЛИД НА БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ АСПАРУХ.

Анита Комитска. МЪЖКАТА ПРИЧЕСКА „ПЕРЧИН” ОТ МАКЕДОНИЯ В СБОРНИКА „БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ” НА БРАТЯ МИЛАДИНОВИ. Посвещава се на покойния Райко Сефтерски.

Теодор Йончев. КРИТИЧНИ БЕЛЕЖКИ върху някои проучвания на Г. Ценов и главно върху неговата книга “Кроватова България и покръстването на българите”, изд. София 1937.

В. Мутафчиева. Кърджалийското време. С. 1993 г.

Ст. Ангелова, Л.Дончева-Петкова. Разпространението на т.нар. "пастирска керамика" в България.

М. Балболова-Иванова. Графити и врязани знаци върху глинени съдове от средновековната крепост "Калето" в гр.Средец, Бургаска област.

Ж. Аладжов. Старобългарски оловен печат със знаци от Велики Преслав.

В. Нахапян, А.Шамрай. Митологичен сюжет върху раннобългарско изделие от Подонието.

Йоахим Вернер. Погребалната находка от Малая Перешчепина и Кубрат хан на българите. С. 1988 г.

Надя Живкова. МАДАРСКИЯТ КОННИК, “МАДАРЩИНАТА” И НАШЕТО НАЦИОНАЛНО САМОЧУВСТВИЕ. (Историята – професия и съдба. Сборник в чест на 60-годишнината на член-кореспондент д. ист. н. Георги Марков. София. „ТАНГРА ТаНакРа” ИК, 2008, с. 243-259)
сп. "Път" (2012 г.).

Цветелин Степанов. Власт и авторитет в ранносредновековна България (VІІ - ср. на ІХ в.). С. 1999 г.

Цветелин Степанов. ЗА НЯКОИ МИТОВЕ В ИСТОРИОГРАФИЯТА НА СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ.

Цветелин Степанов. Българите и степната империя през Ранното средновековие. Проблемът за другите. С. 2005 г.

Цветелин Степанов. „ЦАР СЛАВ” И ЛЕГИТИМАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКОТО ЦАРСТВО В „СКАЗАНИЕ НА ПРОРОК ИСАЙЯ”.

Цветелин Степанов. Света на средновековните българи. Между реалното и въображаемото. С. 2003 г.

Цветелин Степанов. Български, аварски, хазарски аристократически имена в епохата на Ранното средновековие. (Към въпроза са скито-сарматското и алтайското наследство в Централна и Източна Европа). (на руски ез.)

Цветелин Степанов. Българите от най-древни времена до VІІ в. (Дял І от История на Българите, том-1, С. 2003)

Татяна Славова. Владетел и администрация в ранносредновековна България. Филологически аспекти. С. 2010.

Татяна Славова. Титулите багаин и багатур в ранносредновековна България.

Цветана Чолова. Календар и хронология в средновековна България.

Н. Хрисимов, М. Петров. ДАННИ ЗА МЪЖКОТО ОБЛЕКЛО ОТ ПЕРИОДА НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО.

Иван Драгов. Печенегите.

Н. Макаренко. Перещепинский клад (предварительное сообщение). (на руски ез.)

Никола Караиванов. БЪЛГАРСКИ ВЪЗРОЖДЕНСКИ КАРТОГРАФ (200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АЛЕКСАНДЪР ХАДЖИ РУСЕТ)

А. Чилингиров. Цар Симеоновият Сборник от Х в. (Изследвания - І). Берлин. 2011 г.

А. Чилингиров. Цар Симеоновият Сборник от Х в. (Изследвания - ІІ). Берлин. 2011 г.

Приложение към книгата на А. Чилингиров.

М. Василева. Политическите взаимоотношения между Киевска Русия и Хазарския каганат.

681–1948. Из историята на българската народност и държава Изследвания, анализи, преоценки. С. 1993 г. (Сборник)

Димитър Шишманов. Зад Високата порта. С. 1994 г.

ИВАНЪ ДУИЧЕВЪ. ИЗЪ СТАРАТА БЪЛГАРСКА КНИЖНИНА. Томъ І Книжовни и ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ ОТЪ ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО. С. 1943 г.

ИВАНЪ ДУИЧЕВЪ. ИЗЪ СТАРАТА БЪЛГАРСКА КНИЖНИНА. Томъ ІІ Книжовни и ИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ ОТЪ ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО.

И. Панайотов. Ямната култура в българските земи. С. 1989 г.

Д. Попов. Тракийската богиня Бендида. С. 1981 г.

Д. Попов. Древна Тракия. История и култура. С. 2009 г.

Д. Ботева-Боянова. Проблеми на тракийската история и култура. С. 2000 г.

В. Миков. Златното съкровище от Вълчитрън. С. 1958 г.

А. фон Хун. Из българските бурни времена. Русе. 1890.

А. фон Хун. Борбата на българите за съединението си. Политическо-военна история на Румелийските събития в 1885 г. Русе. 1890 г.

Т. Бурмов. Българо-гръцката църковна разпря. С. 1902 г.

Поглед върху деятелността на Българската Екзархия (1877 - 1902 г.). Лайпциг. 1902 г.

Collegium Historicum t. 1. С. 2011 г.

Б. Рангелов. Политическият национализъм на българското национално-освободително движение през Възраждането. С. 2006 г.

К. Куев. Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете. С. 1979 г.

А. Теодоров-Балан. Кирил и Методий. кн.1, кн.2.

В. Бешевлиев, И. Дуйчев, Д. Яранов. Беломорски преглед. С. 1942 г.

Доклади. Първи международен конгрес по българистика. С. 1981 г.

Доклади. Втори международен конгрес по българистика. С. 1987 г.

БЪЛГАРИТЕ В СЕВЕРНОТО ПРИЧЕРНОМОРИЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И МАТЕРИАЛИ: том 1, том 2, том 3, том 4, том 5, том 6, том 7, том 8, том 9, том 10

Българи хазари през Ранното средновековие. Сборник статии. (Тангра-Танакра). С. 2003 г.

Хр. Матанов, Р. Михнева. От Галиполи до Лепанто. С. 1998 г.

Хр. Матанов. Югозападните Български земи през ХІV в. С. 1986 г.

Цв. Георгиева. Еничарите в българските земи. С. 1988 г.

Б. Цветкова. Паметната битка на народите. С. 1979 г.

Ив. Билярски. Покровители на царството. Св. цар Петър и св. Праскева-Петка. С. 2004 г.

П. Петров. Изворите за въстанието на Георги Войтех. (сп. Векове, 1972, кн. 51 стр. 43-50)

Н. Благоев. Делян и неговото въстание в Моравско и Македония против византийците. (сп. Македонски преглед, кн. 2, 1928 г.)

П. Ников. Цар Борил в светлината на един нов паметник.

П. Ников. Татаро-българските отношения през средните векове, с оглед към царуването на Смилец.

П. Ников. Кой е бил Синадин, чичото на цар Иван Александър.

П. Ников. История на Видинското царство, до 1323 г. С. 1922 г.

П. Ников. Турското заврадяване на България и съдбата на последните Шишмановци. (сп. Бълг. истор. библиотека, кн. 1, 1928 г.)

Р. Божилова. История на Хърватия. С. 1998 г.

И. Любомирова. Национализъм и национлана политика в независимата Хърватска държава 1941 - 1945 г. С. 2001 г.

Миранда Викърс. Между сърби и албанци. Кратка история на Косово. С. 2000 г.

МАТИАШ УНГЕР, ОТО СОБОЛЧ. ИСТОРИЯ НА УНГАРИЯ (кратък курс).

Ю. Боева. Мъдростта на Великата Майка. С. 2010 г.

Бежанския въпрос. (изд. на Българския Червен кръст). С. 1925 г.

А. Страшимиров. Истината за положението в Македония. С. 1908 г.

Ст. Аврамов. Революционните борби в с. Азот (Велешко) и Поречието. С. 1929 г.

Никифор Патриарх Константинополски. Кратка история след царуването на Маврикий. С. 1997 г.

Доклад до Негово Величество Фердинанд І цар на българите, по случай 25-годишнината от възшествието му на българския престол 1887 - 1912 г., от Министерския съвет.

М. Огнянов. Македония - преживяна съдба. С. 2002 г.

Ст. Симеонов. Константин и Венизелос. С. 1918 г. част-1, част-2.

Сборник. ХVІІ Кюстендилки четения 2010, 2012. "Провалите в Историята".

Павел Дякон. История на лангобардите. С. 2011 г.

Светлана Николова. Патерични разкази в Българската средновековна литература. С. 1980 г.

Ангел Джонев. Македония в железопътната политика на България (1878 - 1918 г.). Кюстендил. 2008 г.

Емил де Лавале. Балканский полуостров. ВТ. 1890 г.

Любомир Лулчев . Тайните на дворцовия живот. Дневник (1938 - 1944 г.). С. 1992 г.

Ив. Шишманов. Славянски селища на о-в Крит и др. острови. С. 1897 г.

Хенри Ноел Брейлсфърд. МАКЕДОНИЯ - Нейните народи и тяхното бъдеще. С. 2013 г.

Хенри Кисинджър - Дипломацията. С. 1997 г.

Хр. Мишков. Раждането на Титовизма. Реформите в Югославия, 1948-1953 г. С. 2002 г.

Георги Владимиров . ТЕМАТА ЗА ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРЕДСЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА МЕДИЕВИСТИКА.

Георги Владимиров. ДЪРЖАВОТВОРНИ И ЛЕГИТИМАЦИОННИ СТРАТЕГИИ В РАННАТА ИСТОРИЯ НА ДУНАВСКИ И ВОЛЖКИ БЪЛГАРИ.

Георги Владимиров. ОБРАЗОВАНИЕ И ОБРАЗОВАНОСТ В КУЛТУРНИЯ МОДЕЛ НА ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ (X-XIII B.).

Георги Владимиров. ЯВЛЕНИЕТО "ДЖАГФАР ТАРИХИ" ЗА ПРОДОЦИРАНЕТО НА АВТОРИТЕТИ ПО ТЕМАТА "ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ" В ИСТОРИОГРАФИЯТА И ИЗВЪН НЕЯ.

ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ. Об одном сведении Эль-Омари относительно болгар и его возможные интерпретации.

Георги Владимиров. Волжка България и кимакският каганат: перспективи на изследването.

Георги Владимиров. МАТЕРИАЛЬНЫЕ СЛЕДЫ КУМАНОВ В БОЛГАРСКИХ ЗЕМЛЯХ (КОНЕЦ XI – СЕРЕДИНА XIII В.): ПРОБЛЕМЫ ИЗУЧЕНИЯ.

Георги Владимиров. В ТЪРСЕНЕ НА НОВА РОДИНА. МЕТАМОРФОЗИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО В ЗЕМИТЕ НА СРЕДНА ВОЛГА (VIII – X В.).

Георги Владимиров. СЕРЬГИ В ВИДЕ ЗНАКА ВОПРОСА ИЗ ДУНАЙСКОЙ БОЛГАРИИ (XIII–XIV вв.): ПРОИСХОЖДЕНИЕ И АРЕАЛ РАСПРОСТРАНЕНИЯ.

Георги Владимиров. Образ татар и Золотой Орды в современной болгарской историографии.

Д. Кьорчев. Политика и съюзи. С. 1917 г.

С. Табаков. Чърти от финансовото положение и економическия подем на съседите ни след войната. С. 1914 г.

К. Костакев. Интегрална Югославия без маска. Видено и чуто в Югославия. С. 1941 г.

Историческите решения в Блед. С. 1947 г.

Т. Тотев. К ВОПРОСУ О ПРОИСХОЖДЕНИИ И СМЫСЛЕ МАДАРСКОГО РЕЛЬЕФА.

Г. С. Раковски. сп. "Българска старина" Букурещ. 1865 г.

А. А. Саакян. Столицата Мцурн и историографа Мараб Мцурнийски. (и арменски текст)

Костадин Пампов. Легенда при Върха. Страници от историята на село Черногорово, Пазарджишко. Пазарджик. 2014 г.

Костадин Пампов. Легенда при Върха. Страници от историята на село Черногорово, Пазарджишко. (второ допълнено издание). Пазарджик. 2015 г.

КОСТАДИН ПАМПОВ. МОТИВЪТ ЗА САКРАЛНОТО БЕЗГЛАВИЕ И ДОСТОВЕРНОСТТА НА ЛЕГЕНДАТА ЗА ВОЙВОДАТА ГЕОРГИ ОТ СЕЛО ЧЕРНОГОРОВО , ПАЗАРДЖИШКО.

Костадин Пампов. Философия на средновековната българска история. Гледната точка на проф. Петър Мутафчиев. Пазарджик. 2013 г.

Костадин Пампов. По повод на две неточности в едно академично издание !

Костадин Пампов. По следите на една легенда, записана от Стефан Захариев и популяризирана от проф. д-р Иван Батаклиев.

Костадин Пампов. Кой е Велко Радов Королеев и в какво се изразява приноса му към всенародния празник на светите братя Кирил и Методий ?

Костадин Пампов. За крепостта на Острия връх и за знака ипсилон Y, изобразен върху керамични фрагменти, намерени сред руините й !

Костадин Пампов. Паметен знак за войводата Георги от село Черногорово !

Костадин Пампов. ЗНАКЪТ Y И КРЪСТЪТ. НАДПИСЪТ.

Интервю на Хачик Мардиросян с Костадин Пампов по повод настоящото второ преработено и допълнено издание на книгата му «Легенда при Върха. Страници от историята на село Черногорово, Пазарджишко»

Костадин Пампов. Размисли върху една студия (Николай Генчев. „Историческата съдба и народопсихологията на българите”).

Якоб Фалмераер. За произхода на днешните гърци. Фондация ВМРО. Варна, 2012.

К. Костадинов. Антигръцкото движение във Варна. Варна. 2009.

К. Костадинов. Третата Национална катастрофа. Варна-София. 2011.

QUOD DEUS VULT ! Сборник в чест на професор д.и.н. Красимира Гагова. С. 2013.

Димитър Пеев. Заглавката на Григорий, презвитер мних на всички църковници на българските църкви, и Именникът на българските ханове.

България и Унгария. Научен форум София 12.05.2012 г.

Д. И. ПОЛЫВЯННЫЙ. КУЛЬТУРНОЕ СВОЕОБРАЗИЕ СРЕДНЕВЕКОВОЙ БОЛГАРИИ В КОНТЕКСТЕ ВИЗАНТИЙСКО-СЛАВЯНСКОЙ ОБЩНОСТИ IX—XV ВЕКОВ. Иваново. 2000 г.

WALTER POHL. Die Awaren Ein Steppenvolk in Mitteleuropa 567-822 n. Chr. VERLAG C.H.BECK MUNCHEN, 1988. (на немски език)

Т. Колева. ДИПЛОМНА РАБОТА „ТЕОРИИ ЗА ПРОИЗХОДА И ПРАРОДИНАТА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ. ИСТОРИОГРАФСКИ АСПЕКТИ."

Антон Салмин. САВИРИ – БЪЛГАРИ – ЧУВАШИ. Саарбрюкен, Германия – 2014 г.

Антон Салмин. Българите от Армения до Казан. София. 2016.

Юлия Боева. Мъдростта на Великата майка. С. 2010.

Юлия Боева. Богинята и рогатите глави. С. 2015.

С. Ангелова. Прабългари. (2006).

Ружа Нейкова. СРЕБЪРНАТА ЖЕНА. Етнокултурни паралели.

Катя Христова Меламед. Етно – културни процеси в българското общество по данни от езическите некрополи VІІ – ІХ век. АВТОРЕФЕРАТ на дисертация за присъждане на научната и образователна степен “доктор” София 2014

Татяна Славова. Здиакалните изображения в Симеоновия сборник (по Светославовия препис от 1073 г.)

Кратка хроника на събития от живота на българите по време на Османското владичество на Балканите-периодът на управлението на султаните до времето на Абдул Хамид І.

Боян Думанов. Класовите основи на идеята за древнотракийския елемент в българската народност и опозицията на археолозите.

Пенка Пейковска. Унгарски учени за България. ХІХ в. - средата на ХХ в.

П. Пейковска. България и Унгария във войните (1912-1913). С.-БП. 2013.

П. Пейковска. СПОМЕНИ НА УНГАРСКИЯ ДИПЛОМАТ ШАНДОР КИШ-НЕМЕШКЕЙРИ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ.

П. Пейковска. Документи за България от архивите на Ватикана, ХVІІ-ХVІІІ в. С. 2008.

П. Пейковска. БЪЛГАРО-УНГАРСКИ НАУЧНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (ХІХ - СРЕДАТА НА ХХ ВЕК). София, 2005. (Увод)

П. Пейковска. Щрихи към политическата активност на Кошутовата емиграция и на унгарската общественост във връзка с Руско-турската война от 1877–78 г.

П. Пейковска. Унгарци в българските земи през 60-те и 70-те години на XIX в.

П. Пейковска. Етнодемографска характеристика на банатските българи в Унгария през втората половина на ХIХ и в началото на ХХ век.

П. Пейковска. България в Австро-унгарските културно-политически концепции за Балканите - унгарската гледна точка.

Ст. Михайлов. Към въпроса за хронологията на българо-византийските конфликти в периода 756-766 г.

Ст. Михайлов. За употребата на термина "княз" в Първото Българско царство.

Ст. Михайлов. Бил ли е женен цар Борил (1207-1218 г.) за племенницата на латинския император Анри (1206-1216 г.) ?

Ст. Йорданов. ВЪСТАНИЕТО НА ИВАЙЛО (1277-1280) В СОЦИАЛНО-ПОЛИТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ.

Ив. Сакъзовъ. НОВООТКРИТИ ДОКУМЕНТИ ОТЪ КРАЯ НА XIV ВѢКЪ ЗА БЪЛГАРИ ОТЪ МАКЕДОНИЯ, ПРОДАВАНИ КАТО РОБИ.

П. Гудевъ. Българския ръкописъ въ Ватиканъ.

И. Стоянов. За разпространението на християнството сред долнодунавските хуни в светлината на римо-варварските съюзни отношения от края на IV - нач. на V в.

Ж. Кръстева. Животинският образ в символиката на колана в културата на Първото българско царство.

ХРИСТО БУЮКЛИЕВ. ТРАКИЙСКИЯТ МОГИЛЕН НЕКРОПОЛ ПРИ ЧАТАЛКА, СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪГ. С. 1980.

Миглена Христозова. ОТНОВО ЗА ВЕДА СЛОВЕНА: СЪВРЕМЕННИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ, ПЕРСПЕКТИВИ ОТ ВИРТУАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО.

Миглена Христозова. МОТИВНИ КАТАЛОЗИ: ВЕДА СЛОВЕНА.

Миглена Христозова. ОТГЛАСИ ОТ ВЕДА СЛОВЕНА В ЗАПАДНИТЕ РОДОПИ: ПОГЛЕД ВЪРХУ НЕПУБЛИКУВАНИ МАТЕРИАЛИ ОТ СЪВРЕМЕННИ ТЕРЕННИ ПРОУЧВАНИЯ В ГОЦЕДЕЛЧЕВСКО И ДОСПАТ

В. Рачева. Отражението на руско-турската война от 1828–1829 г. и Одринският мир от 2 септември 1829 г. върху българите в Добруджа.

Тр. Кръстанов. Ново свидетелство за св. Климент Охридски Чудотворец, починал на 25 юли 916 г. като епископ Велички и на целия Илирик.

Анри Пози. ВОЙНАТА СЕ ЗАВРЪЩА…

"Времена", списание за Световна история. бр 7. 2015.

"Епохи" бр. 1, 2016.

Москва прибрала тялото на цар Борис ІІІ. Съветски радист разбулва историята с изчезналите тленни останки на царя.

Й. Йорданов. Възстановяване на главата по черепа. С. 2000.

Илия Мечков. Участие на българите във формиране на културни общности в Източна Европа V-Х в. (Фактори и аспекти на културната динамика) АВТОРЕФЕРАТ на дисертация за присъждане на научна степен “доктор”. София 2013.

Йото Валериев. Бележки върху така наречените „амулети – кончета с мъжка глава“.

Красимира Лука Тодорова. БРОНЗОВИ АМУЛЕТИ - КОНЧЕТА, ЯЗДЕНИ ОТ ЧОВЕШКА ГЛАВА.

Ст. Йорданов. VІІ национална научна конференция „Поломието – находки, събития и личности“ 26-27 април 2012 г. Исторически музей, Попово.

Ст. Михайлов. Относно произхода на ранносредновековната чернолъскава керамика в България. (сп. Археология, кн. 4, 1961).

Ст. Михайлов. Н. Хрисимов. Бележки за българо-византийските отношения, края на VІІ - началото на VІІІ в.

А. И. Иванчик. СЪВРЕМЕННОТО СЪСТОЯНИЕ НА КИМЕРИЙСКИЯ ПРОБЛЕМ РЕЗЮМЕ НА ДИСКУСИЯТА. ВДИ, 1999, № 2.

Момчил Кузманов. Патриотични употреби и националистически злоупотреби с археологията в България.

М. Христова. КЕРАМИКАТА ОТ БИРИТУАЛНИТЕ НЕКРОПОЛИ (VІІ – ІХ В.).

СРЕДНОВЕКОВНИЯТ БЪЛГАРИН И „ДРУГИТЕ“ Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Петър Ангелов. С. 2013.

Гергана Илиева. ХРИСТИЯНСКИ СИМВОЛИ ВЪРХУ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ ОТ ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ. Автореферат. на дисертация за присъждане на образователната и научна степен “Доктор”.

д-р Росен Росенов Малчев. НАПРЕЖЕНИЯ В СТРУКТУРАТА НА ФОЛКЛОРНАТА ВЯРА. АГИОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ. АВТОРЕФЕРАТ на дисертация за присъждане на научната степен „доктор на филологическите науки”. СОФИЯ 2015.

Ст. Веркович. Веда Словена. Книга 1. Белград. 1874.

Ст. Веркович. Веда Словена. Книга 2. С. Петербург. 1881.

САМУИЛОВАТА ДРЖАВА ВО ИСТОРИСКАТА, ВОЕНО - ПОЛИТИЧКАТА, ДУХОВНАТА И КУЛТУРНАТА ТРАДИЦИЈА НА МАКЕДОНИЈА. Струмица. 2015.

Денис Исаев. АВТОРЕФЕРАТ на дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор”. СТАРИННИ ИСТОРИЧЕСКИ ДИСКУРСИ ВЪВ „ВЕДА СЛОВЕНА“ (Историографско изследване) Научен ръководител: Проф. д-р. Цветана Чолова. София 2016.

ИВАН ХРИСТОВ. ЗА ИМЕТО НА ЕДИН ГРАД ТРАЯН - СОСТРА - ТРОЯНХИСАР - ТРОЯН. В. Търново "Фабер". 2009.

ДЕСИСЛАВА ВАЛЕНТИНОВА НЕШЕВА. ХАРАКТЕРИЗИРАНЕ ГЕНЕТИЧНИТЕ КОРЕНИ НА НАСЕЛЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ. АВТОРЕФЕРАТ на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен “ДОКТОР” Област на висше образование: 4.3 „Природни науки, математика и информатика” Професионално направление: „Биологически науки” Докторска програма: „Генетика”.

Др. Йорданов. Карл Май и Балканите.

Методи Златков. Бележки за селището Перник през Средновековието.

ХРИСТО ПОПКОНСТАНТИНОВ. ПЕТКО ВОЙВОДА - БРАНИТЕЛ НА РОДОПСКИТЕ БЪЛГАРЕ ДО 1879 ГОД. ЧЕРТИ ОТ ЖИВОТА И ПОДВИЗИТЕ МУ.

Дженюариъс А. Макгахан. ТУРСКИТЕ ЗВЕРСТВА В БЪЛГАРИЯ. Превел Ст. Стамболов. София 1880.

Д. Табаков. Хоризонтът на познанията. София. 1999.

Геномната история на Югоизточна Европа.

Всички текстове са в pdf. или djvu. формат. При използването на материали публикувани в този сайт - задължително цитиране и посочване на електронния адрес!

wojnikov@mail.ru